Майкъл Конъли: Хорът на забравените гласове

Седна зад бюрото. Столът беше стар и го убиваше — със сигурност щеше да го боли гърбът, ако прекарваше прекалено много време на него. Надяваше се, че няма да се наложи. При предишната си служба в управлението се бе ръководил от мотото „Мърдай живо и чукай по хорските врати“. Не виждаше причина да се променя на стари години.

— Къде са другите? — попита той.

— Закусват. Забравих. Казаха ми, че в понеделник сутрин всички се срещали рано на закуска. Обикновено ходели в „Пасифик“. Спомних си едва тая заран, когато пристигнах и заварих пълно мъртвило. Е, скоро трябва да се появят.

Бош знаеше, че „Пасифик Дайнинг Кар“ отдавна е любимо заведение на шефовете от управлението и отдел „Грабежи и убийства“. Знаеше и още нещо.

— Дванайсет долара за порция пържени яйца. Явно в този отдел се насърчава полагането на извънреден труд.

Райдър се усмихна.

— Позна. Обаче и без това нямаше да можеш да ометеш скъпите си яйца заради повикването при началника.

— Значи си чула, а?

— Още имам свои хора на шестия. Получи ли си значката?

— Да, даде ми я.

— Казах му кой номер би искал да получиш. Същият ли е?

— Да, Киз, мерси. Благодаря ти за всичко.

— Вече ми благодари. Няма нужда непрекъснато да го повтаряш.

Той кимна и се огледа. Забеляза, че на стената зад Райдър има снимка на двама детективи, надвесени над труп, проснат в сухото бетонно корито на река Лос Анджелис. Ако се съдеше по шапките на мъжете, беше фотография от началото на 50-те години.

— Е, с какво ще започнем? — попита Бош.

— Отделът разделя следствията на тригодишни периоди. Това осигурява известна последователност. Казват, че опознаваш епохата и някои играчи в управлението. Нещата се застъпват. Помагало и при разкриването на серийни убийства. За две години вече са успели да изровят четири серийни убийства, за които никой не подозирал.

Бош отново кимна. Беше впечатлен.

— Кои години ни се паднаха?

— Всяка група има по четири-пет периода. Тъй като сме нови, получихме четири.

Тя отвори средното чекмедже на бюрото, извади един лист и му го подаде.

Бош/Райдър — възложени следствия:

1966 1972 1987 1996

1967 1973 1988 1997

1968 1974 1989 1998

Бош прегледа списъка на годините, за които щяха да отговарят. По-голямата част от първия период беше прекарал във Виетнам.

— Лятото на любовта — отбеляза той. — Пропуснах го. Сигурно затова съм сбъркан.

Каза го просто за да каже нещо. После забеляза, че вторият период започва с 1972-ра годината, през която бе постъпил в полицията. Спомни си, че на втория ден от службата му та му като патрул го бяха го бяха пратили една къща на Върмонт. Някаква жена от източното крайбрежие помолила полицията да се отбият при майка, която не отговаряла по телефона. Бош я намери удавена във ваната. Ръцете и краката и бяха завързани с кучешки каишки. Мъртвото и куче беше във ваната с нея. Зачуди се дали убийството на старицата е сред неприключените следствия, които им възлагаха.

— Как се е стигнало до това разпределение? Искам да кажа, защо са ни възложили точно тия години?

— Прехвърлиха ни ги от другите групи Ние облекчаваме техните ангажименти. Всъщност е вече със следствия от голяма част от тия години. И в петък чух, че от осемдесет и осма имаме джакпот. Още днес трябва да започнем да работим по него. Може да се каже, че това ти е подарък за добре дошъл.

— Какво имаш предвид с „джакпот“?

— Когато сме получили съответствие от ДНК проба или пръстови отпечатъци, пуснати през компютрите или пратени в министерството на правосъдието.

— Какъв е нашият случай?

— Струва ми се, че е ДНК проба. След малко ще разберем.

— Не ти ли казаха всичко миналата седмица? Нали знаеш, можех да поработя през почивните дни.

— Знам, Хари. Обаче това е старо следствие. Нямаше нужда да се разтичваме още в мига, в който се получи съобщение по пощата. Работата в „Неприключени следствия“ е различна.

— Нима? И защо?

На лицето на Райдър се изписа раздразнение, ала преди Да успее да му отвърне, вратата се отвори и в помещението се разнесоха гласове. Райдър излезе от нишата и Бош я последва да го запознае със следователите от отдела. Той всъщност добре познаваше двама от детективите от предишните следствия — Тим Марсия и Рик Джексън. Втората група се състоеше от Робърт Ренър и Виктор Роблето, а третата — от Кевин Робинсън и Джий Нодорд. Началник на отдела беше Ейбъл Прат. Репутацията на всички му бе известна Всички бяха първокласни детективи.