Майкъл Конъли - Ченгета

Бош се усмихна. Нямаше да му е много приятно, ако трябваше да води такъв разговор.

— Този път наистина ще хвърчат лайна — отвърна той. — Още една черна точка за управлението. Между другото, Джери и Киз са открили в дома на Пауърс някои доста опасни неща. Не са ги взели, защото не са свързани със случая. Нацистки лични вещи, дрога. Можеш да съобщиш на началството и за това, пък те нека правят каквото искат.

— Благодаря, че ми каза. Ще поговоря с Ървинг. Сигурна съм, че няма да иска тези неща да видят бял свят.

Едгар надзърна през отворената врата.

— Пауърс казва, че трябвало да иде до тоалетната и че повече не можел да издържа.

Младият детектив гледаше към Билетс.

— Ами заведи го — отвърна тя.

— Не му сваляй белезниците — прибави Бош.

— И как ще се изпикае с ръце на гърба? Да не очакваш аз да му го извадя вместо него? Няма начин.

Билетс се засмя.

— Просто му премести белезниците отпред — каза Бош. — Дай ми една секунда да свърша тук и ще дойда.

— Добре, ще те чакам в трета.

Едгар излезе и Бош проследи с поглед през прозореца как се отдалечава по коридора към стаите за разпит. После се обърна към Билетс, която все още се усмихваше на ироничното възражение на Едгар. Хари я погледна сериозно.

— Нали знаеш, можеш да ме използваш, когато разговаряш със заместник-началника.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако искаш, кажи, че не си знаела нищо, докато не съм ти се обадил тази сутрин с лошата новина. Нямам нищо против.

— Не бъди смешен. Ние разкрихме убийство и спасихме света от едно ченге убиец. Ако не проумеят, че доброто тук е повече от лошото… е, майната им, щом не разбират от майтап.

Бош се усмихна и кимна.

— Готина си, лейтенант.

— Благодаря.

— Пак заповядай.

— И се казвам Грейс.

— Добре. Грейс.

Докато вървеше по късия коридор към стаите за разпит и влизаше в стая номер три, Бош си мислеше колко много му харесва Билетс. Едгар тъкмо закопчаваше белезниците на китките на Пауърс. Сега ръцете му бяха отпред.

— Направи ми една услуга, Бош — каза Пауърс. — Позволи ми да използвам тоалетната в предния коридор.

— Защо?

— За да не ме видят отзад. Не искам никой да ме вижда в това състояние. Пък и можеш да имаш проблем, ако на хората не им хареса тази гледка.

Бош кимна. Пауърс имаше право. Ако го отведяха в съблекалнята, всички ченгета в дежурната стая щяха да го видят и да започнат да задават въпроси. Някои от полицаите, които не знаеха какво става, дори можеха да се разбеснеят. Тоалетната в предния коридор беше за обществено ползване, но толкова рано в събота сутрин най-вероятно щеше да е празна и можеха да го заведат и да го върнат обратно, без да ги видят.

— Добре, да вървим — каза Бош. — Към предния коридор.

Минаха покрай регистратурата и тръгнаха по коридора с административните офиси, които бяха празни и заключени за уикенда. Докато Бош остана с Пауърс в коридора, Едгар провери тоалетната.

— Няма никой — съобщи той, като държеше вратата отворена отвътре.

Хари последва Пауърс и едрото ченге отиде до най-близкия от трите писоара. Бош остана до вратата и Едгар зае позиция от другата страна на Пауърс до умивалниците. Когато свърши, арестантът се приближи до един от тях. В този момент Бош и Едгар забелязаха, че връзката на дясната му обувка се е развързала.

— Завържи си обувката, Пауърс — рече младият детектив. — Ще вземеш да паднеш и да си смачкаш красивото лице, пък не искам после да ми ревеш за „полицейската бруталност“.

Пауърс спря и погледна надолу към обувката си, после вдигна очи към Едгар.

— Естествено.

Той си изми ръцете, избърса се със салфетка и после стъпи с десния си крак върху ръба на умивалника, за да се завърже.

— Нови обувки — отбеляза Едгар. — Връзките им винаги се развързват, нали?

Бош не можеше да види лицето на Пауърс, защото се бе обърнал с гръб към вратата. Но Пауърс гледаше към Едгар.

— Майната ти, негро.

Все едно, че му беше зашлевил шамар. На лицето на Джери незабавно се изписа отвращение и гняв. Той хвърли поглед към Бош, просто за да прецени дали Хари ще се опита да му попречи да удари Пауърс. Но едрият мъж само това чакаше. Той отскочи от мивката, хвърли се към Едгар и го блъсна в облицованата с бели плочки стена. После вдигна закопчаните си в белезници ръце и с лявата го сграбчи за предницата на ризата, докато с дясната притисна в гърлото на зашеметения детектив цевта на малък пистолет.

Бош бе изминал половината от разстоянието до тях, когато видя оръжието.