Майкъл Конъли - Ченгета

— Няма я — съобщи Едгар.

Бош и Билетс просто ги гледаха.

— Като че ли се е чупила още снощи — продължи Едгар. — Колите й са там, но в къщата няма никой. Влязохме през задната врата и не открихме никого, човече.

— Взела ли е дрехите и бижутата си? — попита Хари.

— Очевидно не. Просто я няма.

— Проверихте ли на портала?

— Да, проверихме. Вчера е имала две посещения. Първо в четири и петнайсет дошъл куриер. От „Лигъл ийгъл месънджър сървис“. Останал вътре около пет минути и си тръгнал. Второто посещение е било вечерта. Късно. Някакъв мъж на име Джон Галвин. Тя вече била оставила името му на портала и казала да го пуснат, когато пристигне. Дежурният записал регистрационния номер на колата му и ние го проверихме. Взета е под наем от „Херц“ във Вегас. Ще я обявим за издирване. Така или иначе, Галвин останал докъм един през нощта. Тръгнал си е точно когато сгащихме Пауърс в гората. Тя сигурно е излязла с него.

— Свързахме се с пазача, който е бил дежурен по това време — прибави Райдър. — Не успя да си спомни дали Галвин си е тръгнал сам. Не помнеше конкретно да е виждал г-жа Алайзо снощи, но тя може да се е крила на задната седалка.

— Знаем ли кой е адвокатът й? — попита Билетс.

— Да — отвърна Райдър. — Нийл Дентън от Сенчъри сити.

— Добре, Джери, ти се заеми с колата от „Херц“. Киз, ти се опитай да се свържеш с Дентън и виж дали ще успееш да разбереш какво толкова важно е имало, че дай праща куриер в събота.

— Добре — каза Едгар. — Но имам лошо предчувствие. Според мен тя е духнала.

— Е, тогава ще се наложи да духнем след нея и да я открием — отвърна Билетс. — Действайте.

Едгар и Райдър се върнаха на масата си в бюрото. Бош мълчаливо постоя известно време, замислен за последните събития.

— Смяташ ли, че трябва да пратим хора да я търсят? — попита лейтенантът.

— Ами, като се замисля, струва ми се, че така ще е най-правилно. Но разследването ни не е законно. Не разполагаме с необходимите хора. Освен това допреди два часа не разполагахме с доказателства срещу нея.

Билетс кимна с болезнено изражение на лице.

— Ако през следващите петнайсет минути не открият нещо сериозно за нея, можеш да я отпишеш.

— Така е.

— Слушай, мислиш ли, че Пауърс крие нещо?

— Трудно е да се каже. Сигурно. Продължава да стои въпросът защо този път.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че Алайзо е ходел във Вегас от години и винаги е носел пълни куфарчета. Според Пауърс той отдавна скътавал пари и взимал своя дял от жените там. Вероника е знаела всичко това. Трябва да го е знаела. Но какво я е накарало да го направи сега, а не миналата година, или пък следващата?

— Може би просто й е писнало. Може би точно сега е дошъл моментът, Пауърс се е появил и машината е задействала.

— Възможно е. Питах Пауърс и той ми каза, че не знае. Но ми се струва, че крие. Ще трябва отново да поговоря с него.

Билетс не отговори.

— Все още има някаква тайна, която не знаем — продължи Бош. — Има нещо. Надявам се тя да ни каже. Ако я открием.

Лейтенантът примирено махна с ръка.

— Записа ли разпита на Пауърс? — попита тя.

— И на касетофон, и на видео. Киз наблюдаваше от четвърта стая. Веднага щом Пауърс каза, че ще говори, тя включи апаратурата.

— Съобщи ли му пак правата? По време на записа?

— Да, всичко е записано. Ако искаш да видиш касетата, ще ти я донеса.

— Не. Ако можеше, изобщо не искам да виждам и него. Ти не си му обещал нищо, нали?

Бош се канеше да отговори, но замълча. Откъм стая номер три, в която продължаваше да е заключен Пауърс, се разнесе приглушен вик. Хари погледна през прозореца на кабинета и видя, че Едгар се изправя от масата в детективското бюро и се насочва към коридора да провери.

— Навярно иска да повикаме адвоката му — каза Бош. — Е, малко е късно за това… Във всеки случай не съм му обещавал нищо. Казах му, че ще разговарям с прокурора да не пледира за най-тежко наказание, но че ще е трудно.

— Предполагам, че трябва да повикам прокурор.

— Да. Ако не се сещаш конкретно за някого, или пък не дължиш на никого предварително решен случай, поискай да пратят Роджър Гоф. Той се занимава с такива неща и му дължа услуга. Няма да се провали.

— Познавам Роджър. Ще поискам да пратят него… Трябва да съобщя и на началството. Не се случва всеки ден да телефонираш на заместник-началника и да му кажеш, че не само си пратил хората ти да водят разследване, след като специално са те предупредили да стоиш настрана, но и че си арестувал ченге. При това за убийство, не за нещо друго.