Майкъл Конъли - Ченгета

— Да — отвърна той. — Разбирате ли, човекът, който е дал парите на съпруга ви, онзи, когото отначало смятахме за заподозрян, е агент от ФБР, внедрил се в организацията, за която е работел мъжът ви. Така или иначе, той ни каза, че съпругът ви е носел един милион долара. В брой. Били са толкова много, че не е успял да ги събере в куфарчето си. Наложило се е да сложи около половината в пътния си сак.

Той замълча за няколко секунди. Отлично разбираше драмата, която се разиграваше във вътрешния й театър. Погледът й се рееше някъде надалеч. Бош си спомняше този поглед от филма й. Но този път всичко ставаше в действителност. Разговорът им все още продължаваше, но тя вече кроеше планове. Хари ясно можеше да го види.

— ФБР белязало ли е парите? — попита Вероника. — Искам да кажа, могат ли да ги проследят?

— Не, за съжаление агентът не е разполагал с достатъчно време. Честно казано, били са прекалено много. Но му ги е дал в офис, в който е имало скрита камера. Няма съмнение, Тони си е тръгнал с един милион долара. Хм…

Бош замълча, за да отвори куфарчето си и да се консултира за кратко с една от папките.

— … всъщност са били един милион седемдесет и шест хиляди. Всичко в брой.

Вероника кимна и сведе поглед към пода. Бош я наблюдаваше, но в този момент му се стори, че някъде от вътрешността на къщата дочува шум. Внезапно му дойде наум, че вътре може да има някой друг. Изобщо не се бяха сетили да я попитат.

— Чухте ли това? — каза той.

— Кое?

— Стори ми се, че чух нещо. Сама ли сте в къщата?

— Да.

— Стори ми се, че чух някакво тупване.

— Искате ли да поогледам? — предложи Едгар.

— А, не — бързо отвърна Вероника — … хм, сигурно е била котката.

Бош не си спомняше да е забелязал каквито и да е следи от котка по време на предишните си идвания. Той хвърли поглед към Киз и видя, че тя почти недоловимо поклаща глава, за да му покаже, че също не си спомня такова нещо. Детективът реши за момента да остави нещата така.

— Както и да е — каза той, — затова обикаляхме наоколо и дойдохме при вас. Трябва да ви зададем няколко въпроса. Може да се покриват с някои от въпросите, които вече сме ви задавали, но както казах, започваме всичко отначало. Няма да ви отнема още много време. После ще можете да идете до конюшнята.

— Добре. Питайте.

— Имате ли нещо против първо да пийна малко вода?

— Не, разбира се, че не. Извинете ме, трябваше да ви попитам. Някой друг желае ли нещо?

— Не, благодаря — отвърна Едгар.

— Аз също не искам — каза Райдър.

Вероника Алайзо се изправи и тръгна към коридора. Бош й даде малко преднина и я последва.

— Всъщност вие попитахте — рече иззад нея той. — Но аз отказах. Не мислех, че ще ожаднея.

В кухнята тя отвори един от шкафовете и извади чаша. Хари се огледа. Помещението беше голямо, с блестящи стоманени повърхности и плотове от синкав гранит. Мивката се намираше по средата.

— Ще си налея от чешмата — каза той, взе чашата от ръката й и я напълни.

Бош се обърна, облегна се на плота и отпи глътка вода. После изля остатъка и остави чашата на плота.

— Искате ли нещо друго?

— Не. Само имах нужда да си изплакна устата.

Той се усмихна. Лицето на Вероника остана безизразно.

— Ами тогава да се върнем в дневната — предложи тя.

— Разбира се.

Детективът тръгна след нея. Точно преди да излезе, той се обърна и плъзна поглед по сивите плочки на пода, но не откри онова, което смяташе, че би трябвало да е там.

През следващите петнайсет минути Бош й задаваше въпроси, които в по-голямата си част й бе задавал пет дни преди това и които вече нямаха голямо значение за разследването. Полагаше последните щрихи от плана си. Капанът вече беше заложен и по този начин Хари внимателно отстъпваше назад. Накрая, когато реши, че е питал достатъчно, той затвори бележника си — бе си водил записки, които никога повече нямаше да погледне — и се изправи. Благодарни за отделеното време и Вероника изпрати тримата детективи до вратата. Бош вървеше последен и когато застана на прага, тя се обърна към него. Хари някак си знаеше, че ще го направи. Жената просто трябваше да изиграе ролята си докрай.

— Дръжте ме в течение, детектив Бош. Моля ви, дръжте ме в течение.

Той се обърна и я погледна.

— О, разбира се. Ако стане нещо, вие първа ще научите.

Бош откара Едгар и Райдър обратно при колата им. Докато не спряха зад нея, тримата не споменаха за разговора.

— И какво мислите? — попита Хари, като извади цигарите си.