Майкъл Конъли - Блудна луна

Докато извеждаше дъщеря си от стаята, видя на пода два зелени паспорта. Сигурно бяха паднали от сакото на Карч, когато го беше преметнала върху главата му. Отвори единия и видя собствената си снимка. Джейн Дейвис. С кламер за задната корица бе прихваната шофьорска книжка на същото име.

— Какво е това? — попита Джоди.

— Нищо. Документи.

Отвори другия паспорт и дълго се взира в снимката на детето. После го затвори и прибра документите в задния джоб на дънките си. Хвана Джоди за ръка и закрачи напред. В движение се наведе и вдигна от пода черния сак. Знаеше, че вътре са останали повече от двайсет пачки. Над един милион долара.

Хвърли поглед към пистолета на пода до зейналия прозорец. За миг се замисли дали да не го вземе, но се отказа. Никакво оръжие.

— Да вървим — каза Каси по-скоро на себе си, отколкото на Джоди.

На излизане от спалнята тя се обърна и видя отражението на телевизора в надупченото от куршуми огледало. Прасето Порки Пиг тъкмо сваляше шапката си и казваше: „Т-т-това е всичко, приятели.“

Когато излязоха от асансьора и се запътиха към изхода, в казиното все още вилнееше пълен хаос. Каси взе Джоди на ръце. Наложи се да заобиколи двама мъже, които се бореха на пода за няколко банкноти.

— Какво правят? — попита момиченцето.

— Проявяват истинската си природа — отвърна Каси.

Стигнаха до изхода, без да забележат хора в сини блейзъри. Каси се завъртя, за да отвори вратата с гръб, защото ръцете й бяха заети с Джоди и сака. Очите й се плъзнаха към балкона. Над ръба му се виждаше единият край на златистата завеса. Иначе изглеждаше празен.

Единствената й мисъл беше да стигнат до колата и после да напуснат Лас Вегас. Затова мълча, докато поршето не се понесе по магистрала 115 към Лос Анджелис. Тогава най-после погледна момиченцето на седалката до себе си и попита:

— Добре ли си, Джоди?

— Да. А ти?

— И аз.

— Имаш синина на бузата, където те удари онзи. Видях го преди да се скрия в тунела.

— Синините минават лесно. Уморена ли си?

— Не.

Но Каси знаеше, че не е така. Тя се наведе и отпусна облегалката на Джоди докрай, та детето да може да поспи. После включи диска на Лусинда Уилямс и намали звука. Слушаше песните и си мислеше за решението, което трябваше да вземе по пътя за Лос Анджелис.

— Знаех, че ще дойдеш да ме вземеш — внезапно каза Джоди.

Каси я погледна. Уредите на таблото осветяваха обърнатото към нея лице на дъщеря й.

— Откъде знаеше?

— Мама ми каза, че съм имала ангел пазител — да ме пази. Мисля, че си ти.

Каси извърна очи към пътя. Усещаше, че още малко и ще заплаче.

— Ангел хранител, малката ми. Хранител.

— Не съм малка.

— Зная, извинявай.

Половин минута пътуваха в мълчание. Каси мислеше за решението си.

— Зная — повтори тя.

— Защо плачеш? — попита Джоди.

Каси избърса сълзите с опакото на дланта си. После здраво стисна волана и се насили да се овладее.

— Защото съм щастлива — отвърна тя.

— От какво?

— Защото съм с теб. И защото се спасихме.

На лицето на Джоди се изписа объркано изражение.

— Вкъщи ли ме водиш?

Каси бавно кимна.

— Джоди, аз съм… отсега нататък ще бъдеш при майка си.

Скоро момиченцето заспа и сънува през целия път до Лос Анджелис. Каси я гледаше и й се струваше, че вижда себе си и Макс. Определено имаше неговото високо чело. Това я караше да я обича още по-силно.

— Обичам те, Джейн — каза тя, изговаряйки името, което бе искала да й даде.

Към пет мрачният тунел на пустинята започна да изсветлява и безнадеждният пейзаж постепенно се замени с лосанджелиските предградия. Каси допи остатъка от студеното кафе, което си беше купила от „Макдоналдс“ в Барстоу. Пътуваше по магистрала 10 към пресечката с Голдън Стейт, която за три часа можеше да я отведе на юг в Мексико.

Включи радиото и го настрои на станция, по която повтаряха новините на всеки двайсет минути. Хвана края на репортаж за запасяване с шампанско за тържествата по случай новото хилядолетие, след това водещият премина към пътно-транспортната информация, преди да се върне отначало.

Започнаха с нея. Тя погледна към Джоди, за да се увери, че детето спи, и се вслуша най-внимателно.

— Тази сутрин полицията обяви издирване на бивша затворничка, заподозряна в убиство и отвличане. Говорителят на лосанджелиското полицейско управление съобщи, че трийсет и три годишната Касиди Блак, излежала пет години в затвор в Невада за непредумишлено убийство, се издирва по подозрение в убийството на двама свои колеги. След убийството в „Холиуд Порше“, където Блак работила по-малко от година, тя стреляла в дома си срещу надзорничката си Телма Кибъл, четирийсет и две годишна жителка на Хоторн. Според полицията Кибъл отишла в дома й на рутинна проверка и очевидно не знаела за случилото се в магазина. Ранена е в гърдите и е откарана в медицинския център „Сидър-Синай“. Състоянието й е критично, но стабилно.