Майкъл Конъли - Блудна луна

Свърза единия край на проводниковата лепенка с клемата и затвори капака на детектора. Прокара лепенката надолу по стената и тавана на нишата към гардероба, където я опъна покрай вратата до пода зад сейфа.

После извади от чантата предавателя и го постави зад сейфа, където Ернандес едва ли щеше да погледне. Сряза лепенката, свърза я с предавателя и го включи. После взе приемника, включи го и проучи надписите, които Палц беше надраскал върху парчета лепенка. Натисна бутона, обозначен като „Зелена камера“, и на монитора се появи стаята и самата тя, седнала на пода. Образът беше чист и обхващаше почти цялата спалня. Най-важно бе леглото, което се виждаше изцяло. Каси се изправи, отиде при вратата и изключи лампата. През завесите проникваше само светлината на прожекторите навън.

Върна се и отново погледна зеленикавия екран. Очертанията на леглото едва се забелязваха. Качеството не отговаряше на твърденията на Палц, но щеше да й свърши работа. Тя отново стана, отиде до прозореца и леко разтвори завесите, за да пропусне в спалнята още малко светлина.

Картината се изчисти. Каси се надяваше, че преди да си легне, Ернандес няма да дръпне плътно завесите.

Включи лампата и бързо се върна при гардероба. Трябваше да се погрижи по време на обира да може да го отвори без вътрешната лампичка автоматично да светне. Не можеше просто да отвърти крушката — Ернандес щеше да поиска да я сменят или още по-лошо, да заподозре нещо. А и имаше нужда от светлина за камерите, които възнамеряваше да инсталира в гардероба.

Двете врати се застъпваха. Дървена пластинка, закрепена за лявата врата, прихващаше летвата между двете. Това означаваше, че ако иска, може да отвори само лявата, но не и другата. Автоматичният ключ на лампата се намираше в рамката на лявата врата. Когато се открехнеше съвсем леко, отгоре изскачаше бутонче и затваряше електрическата верига.

Каси отиде до бюрото, издърпа чекмеджето и потърси нещо за писане. Откри добре подострен молив, върна се при гардероба и отбеляза отвън мястото, на което се намираше бутонът.

После взе шпакличката, затвори вратите и пъхна плоския ръб на инструмента над резката. Натисна нагоре, открехна лявата врата и отвори дясната. След това отново затвори лявата, издърпа шпаклата и се вмъкна в гардероба.

Успя да го направи, без вътрешната лампа да се включи. Но нямаше време да ликува. Отвори лявата врата и се наведе над сейфа, сякаш се канеше да го отвори. После погледна надясно и постави показалец на мястото, от където според нея най-добре щяха да се виждат клавишите. Отбеляза го с молива, върна се при инструментите и и взе фалшивия електрически контакт и трите камери.

Бързо постави едната в контакта, сложи й батерията и след като я монтира с бормашината на обозначеното място, я свърза с предавателя.

Когато свърши, отиде при приемника, за да провери качеството на образа. Разположението и фокусът на камерата бяха отлични. Гледаше право към клавишите и — Каси ясно виждаше цифрите. Усети, че я изпълва възбуда. И в този момент пейджърът завибрира.

Каси затаи дъх и за миг се вцепени. После свали пейджъра от колана си и погледна дигиталния дисплей.

„Обменя чиповете и си тръгва.“

— Мамка му! — шепнешком изруга тя и пъхна пейджъра в раницата, вместо да го върне на колана си.

Това променяше всичко. Трябваше да се откаже от плана си да монтира втора камера на тавана на гардероба. Но Ернандес първо трябваше да мине през рецепция-та, за да си вземе куфарчето. Това й оставяше време да свърши.

Тя извади от сака чантичката за колан, в която имаше малка аерозолна бутилка боя и дезодорант. Върна се в нишата и докато разклащаше боята, погледна тавана. После напръска проводниковата лепенка. Не беше точно като оригиналната боя на стената, но вършеше работа. След това бързо напръска с дезодорант целия апартамент.

Опакова вещите си в двете чанти, взе полароидните снимки от леглото и се върна при гардероба, за да подреди дрехите и обувките така, както ги бе оставил Ернандес, като внимаваше да не се допират до прясната боя.

Докато местеше закачалките, усети, че в джоба на спортното сако има нещо тежко и твърдо. Бръкна вътре и извади черен деветмилиметров пистолет „Смит & Уесън“. Провери пълнителя и видя, че е пълен. Замисли се за миг, макар да знаеше, че няма време за губене. Да го остави ли, или да го вземе? Или пък трябваше да го изпразни? Имаше прекалено много възможности, за да стигне до верния отговор. И тогава си спомни думите на Макс за вълновия ефект.