Майкъл Конъли - Блудна луна

Каси запечата образа на мъжа в паметта си, прибра снимката и смачканата бележка в плика, сгъна го на четири и го пъхна в джобчето на раницата си. После тръгна обратно към казиното.

Без да вдига глава, тя проследи табелите, които я отведоха при масите за бакара. Заобиколи ги отдалече, отиде при перилата, които обграждаха залата, небрежно се облегна с гръб на тях и плъзна поглед наоколо. Никой не й обръщаше внимание. Беше чиста. Каси бавно се завъртя, сякаш за пръв път забелязваше залата за бакара зад себе си, и застана така, че да може да гледа към нея.

Той все още бе там. Обектът. Диего Ернандес. Нисък пълен мъж с голямо шкембе, което не му позволяваше да се приближи плътно към масата. Носеше тъмен торбест костюм и вратовръзка. Каси забеляза, че играе почти без да се движи и постоянно следи масата, но без да помръдва глава. Пред него имаше няколко купчинки стодоларови чипове. Тя пресметна, че са поне десет хиляди долара.

Известно време наблюдава играта, като не откъсваше очи от Ернандес за повече от няколко секунди. Изведнъж той вдигна поглед към перилата. Каси бързо се извърна. Когато крадешком погледна към него, мъжът продължаваше задълбочено да играе.

Преди да отиде в „Юфрейтиз“, трябваше да научи още нещо за него. Тя се съсредоточи върху ръцете му. След по-малко от минута заключи, че е левак, защото носеше часовника си на дясната си китка. Вече знаеше всичко необходимо. Каси се отдръпна от перилата и се отдалечи с наведена глава.

За да стигне на двайсетия етаж, трябваше да вкара електронната карта в отвора на таблото на асансьора-предохранителна мярка, въведена след последното й идване в хотела. Застанала близо до вратата, тя сподави инстинктивното си желание да погледне нагоре към светлинните цифри, защото смяташе, че някъде на тавана има камера. Наближаваше девет. Нуждаеше се най-малко от един час в стаята. Трябваше да побърза.

Когато излезе в коридора на двайсетия етаж, се огледа в двете посоки и реши, че има късмет. Никъде не се виждаше количка на камериерка. Единственото нещо, което привлече вниманието й, бе маса на колелца с бяла покривка, свещи и остатъци от вечеря, включително празна бутилка от шампанско, поставена с гърлото надолу в сребърна кофичка за лед.

Тръгна надясно към стая 2015, но отдалеч заобиколи вратата на номер 2001, като се притискаше към лявата стена на коридора. Внимаваше да не гледа натам, за да не събуди мъчителните спомени, и мислено се молеше тази нощ Макс да е с нея.

Вляво от вратите бяха монтирани стенни лампи, които хвърляха слаба светлина. Стаи 2014 и 2015 се намираха близо до аварийния изход в дъното и бяха точно една срещу друга. Това беше добре. В случай, че нещо се объркаше, можеше бързо да стигне до стълбището. Каси почука на вратата на 2014 и натисна светещия бутон вляво от касата. Отвътре се разнесе тих звън.

Както очакваше, никой не й отговори. Тя извади картата от задния си джоб, огледа се още един път и отвори вратата.

Когато влезе, усети внезапния прилив на адреналин във вените си. Все едно че в нея течеше буйна река, достатъчно мощна, за да отнесе всичко по пътя си.

Затвори вратата с лакът и включи осветлението. После бързо застана на колене, свали си шапката и постави раницата пред себе си. Извади от предното джобче чифт латексови ръкавици и си ги сложи, като ги обтегна по пръстите и късо отрязаните си нокти.

Бързо развърза неопреновия сак с инструментите и провери дали има всичко необходимо. След това извади от раницата си фотоапарата, изправи се и започна да оглежда апартамента.

Беше голям, от онези, които даваха на гостите на казиното. Състоеше се от просторна дневна с двукрила врата, водеща към спалнята. Мебелите бяха плюшени. Каси знаеше, че ВИП-апартаментите в повечето хотели се ремонтират ежегодно, за да изглеждат нови и гостите да си мислят, че са от малцината, имащи привилегията да бъдат настанени там.

Във въздуха се носеше тежък мирис на пури — Ернандес й помагаше, без да го знае. Тя влезе в спалнята, защото имаше работа само там. Когато натисна ключа на лампата, видя голяма стая с огромно легло, скрин и малко писалище, както и висок до тавана телевизионен център. Забеляза, че камериерката вече е била тук — завивките на леглото бяха оправени и на възглавницата бяха оставени ментов бонбон и заявка за румсървиз за закуска, която гостът да окачи от външната стена на вратата.

Вдясно имаше ниша. Отворената врата водеше към банята. До нея бе гардеробът. Когато го отвори, автоматично се включи вътрешна лампа. Каси се наведе и разгледа завинтения за пода сейф, отчасти скрит под спортното сако и няколкото ризи, които Ернандес беше закачил вътре.