Майкъл Конъли - Блудна луна

Каси снима дрехите с полароида, после приклекна и направи две снимки на чифт обувки и купчина мръсно бельо.

Върна се в стаята, остави проявяващите се снимки върху леглото и с останалите осем кадъра фотографира спалнята.

След като внимателно документира всичко, чието разположение можеше да наруши, Каси отново отиде при гардероба, премести дрехите настрани и огледа сейфа. Информацията от вътрешния човек на Лио се оказа точна. Беше „Халзи“ с петцифрена комбинация. На електронния екран пишеше „ЗАКЛЮЧЕНО“, но тя все пак провери. Наистина бе заключено.

Върна се в спалнята и плъзна поглед по стените и тавана. Единственият детектор за дим се намираше на стената над таблата на леглото. В толкова просторно помещение нямаше да е необичайно, ако детекторите бяха два. Тя избра място точно над входа на нишата. Оттам камерата щеше да й осигури поглед към цялата стая и до гардероба нямаше да й трябва много проводникова лепенка.

Решила къде да инсталира устройствата, тя продължи да разглежда апартамента и провери в чекмеджетата и по лавиците за оръжия или други средства за самозащита, които Ернандес можеше да носи. На един от рафтовете над мокрия бар в дневната откри евтина аларма, която се поставяше на бравата и надаваше оглушителен вой, ако се разместеше пъхнатата в касата пластина.

Тъй като сигналът беше прекалено висок обаче, повечето хора не включваха тези аларми. Разчитаха на червената лампичка, която показваше, че батерията е заредена. Каси разви едно от винтчетата с отвертка и свали външната обвивка. Сряза проводниците с клещи, оголи краищата им, свърза ги и по този начин затвори електрическата верига, която иначе се затваряше при вкарването на пластината в касата.

Включи устройството и лампичката светна. Не прозвуча сигнал, въпреки че пластината не бе на мястото си. Каси го изключи и го остави обратно на лавицата.

После се върна в антрето и седна на пода. Извади от раницата си наколенките и ги завърза върху дънките си. След това коленичи и се хвана на работа. Взе бормашината, постави й елемента за развиване и започна да сваля болтовете на резето. Самоделната неопренова звукоизолация заглушаваше шума. За да го чуе отвън, човек трябваше да долепи ухо до вратата.

Свали покривната плоскост на резето, захапа миниатюрното си фенерче и насочи лъча към заключващия механизъм. С помощта на отвертка измъкна гумичката на оста, после с клещи свали самия механизъм и внимателно го разгледа.

Извади фенерчето от устата си и тихо подсвирна от облекчение. Лио имаше право. В механизма бяха монтирани само половината елементи. Макар да знаеха, че преди шест години са имали проблем с тях, управителите бяха решили да не сменят резетата в трите хиляди стаи на хотела. Това й позволяваше да остане в стаята и да довърши инсталирането. Ако заключващият механизъм се беше оказал пълен, щеше да й се наложи да го отнесе другаде — например в банята в отсрещната стая и да го разреже с ацетиленова горелка. И едва в този момент осъзна, че е извадила страхотен късмет, защото бе забравила горелката в багажника на поршето пред „Ейсис енд ейтс“.

Тя отново захапа фенерчето, вкара отвертката в отвора и завъртя езичето четвърт оборот надясно. После върна оста на мястото й и завъртя ключа. Езичето излизаше навън, но не достигаше до гнездото от другата страна на касата. Ернандес можеше да го разбере само ако застанеше на колене и погледнеше в пролуката, което не й се струваше много вероятно.

Каси се изправи, провери през шпионката дали в коридора няма някой и отвори вратата. Езичето едва одраска касата, но все пак издаде тих звук. Тя бързо се върна при инструментите си, взе пилата за стомана и я прокара по мястото, където заяждаше езичето. Отново погледна в коридора, после за пореден път затвори и отвори вратата. Този път не се чу нищо.

Идваше ред на другата ключалка. Каси свали четирите болта, които я придържаха към касата, и смени бургията, за да разшири дупките. Накрая извади от чантата си тубичката лепило и залепи капака и разхлабените винтчета.

След това се отдръпна и погледна вратата. По нищо не личеше, че някой е пипал ключалките.

Първият етап от подготовката на апартамента бе завършен. Наближаваше девет и половина. Каси събра инструментите в сака и го отнесе заедно с другите чанти в спалнята. Взе проводниковата лепенка и зелената камера, която вкара в гнездото на фалшивия детектор за дим. Свърза я с батерията, затвори я, придърпа стола от бюрото, качи се отгоре и залепи устройството на трийсетина сантиметра под тавана над входа за нишата.