Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

Зад лагерните бараки започваха гъсти бамбукови храсталаци, които даже не бяха отделени с ограда. А какво има там, зад тази бамбукова гора. Панафидин не знаеше… Откъм моряшката барака над Мацуяма се разливаше искрена песен:

А в офицерската барака се наслаждаваше на своя баритон Шилинг:

На сутринта щурманът Салов разбута Панафидин:

— Ставайте, мичман… тревога! Докато ние тук сме спали, барон Кесар Шилинг е избягал. Японците са в паника и прострация…

Впрочем не беше изминал и един час, когато войниците от гарнизона, горди от оказаната им чест, докараха беглеца в лагера.

— Е, стига де! — измъкваше се баронът от разпитванията. — Нима тук можеш да избягаш? Едва що бях излязъл от лагера, и всички минувачи се нахвърлиха върху ми като кучета на месо…

В лагера беше обявено, че плененият мичман барон Шилинг не е оправдал доверието на японския император, поради което трябва да излежи 10 денонощия в карцера. Като наказание за бягството на барона не му даваха да се бръсне, не разрешаваха да му се почисти килията. Японците видимо засилиха охраната около лагера, навсякъде наслагаха будки с часови. Но бамбуковата горичка — непреодолимо препятствие за русите — както и преди не бе охранявана… Много добре!

— Колко са ви ковчезите? — попитаха в Нагасаки.

— Четири — отговори Конечников.

— Значи трябва още и да се изкопаят четири гроба…

След като предаде на властите в Нагасаки ковчезите с мъртвите матроси, йеромонах Алексей устрои погребението им на руското гробище в Инос и десет дни (в очакване на парахода) не сваляше от крака си превръзката, криеща донесението на рюриковци. Той пише: „През цялото това време тайната полиция не ме напускаше нито за минута, а при отплаването за Шанхай ми дадоха 35 рубли за билет. За мое нещастие всички китайци ме вземаха за японец.“

В Шанхай той навести крайцера „Асколд“, на който от петте комина два бяха отрязани като с бръснач, а върху трите зееха дупки от попаденията. Пробивайки си път от Порт Артур, крайцерът „Асколд“ беше издържал най-люта битка с японците, а сега се бе успокоил в дока. Ремонтът обещаваше да се проточи и затова разоръжаването на „Асколд“ мина безболезнено за престижа на екипажа. Артурци посрещнаха приветливо свещеника, събраха му парици, за да се облече по човешки. Якутът си купи елегантен костюм, моден цилиндър и бастунче и за първи път в живота си се почувствува франт. В този вид той даде интервю за излизащия на английски език шанхайски вестник и май точно в Шанхай е прозвучала за първи път истината за жестоката схватка на нашите крайцери с ескадрата на Камимура. Същото това интервю после е било препечатано в Москва и Петербург, откъдето е тръгнало наред по вестниците на руската провинция…

С помощта на френския консул Конечников успя едва през есента да се настани на един немски хладилен кораб, който срещу застрахователни проценти се беше заел да достави банани от Манила за Владивосток. И от този кораб стъпи на родна земя.

Карл Петрович Йесен преживяваше тежки времена. Налагаше му се да се отбранява с кавги от нападките на журналистите, които го обвиняваха в престъпно изоставяне на „Рюрик“ (макар че официалният и флотският печат бяха признали действията му за правилни). В потиснато настроение той прие Конечников в хотел „Европейски“, където бе наел стая. След като търпеливо изслуша мнението за недостатъците на корабната артилерия, Йесен проучи записките на Петров XIII, направени върху пипифакс. После каза:

— Това е напълно достатъчно, за да се осъди нашето питерско благодушие. — Съдейки по всичко, Йесен бе настроен решително. — В боя на крайцерите — каза той — се съчетаха две крайности: доблестта на нашите екипажи и позорната слабост на бойната техника, в чиято мощ Петербург ни агитираше да не се съмняваме… Какви са ви плановете? — попита изведнъж.

Конечников каза, че е поел задължение пред другарите си да предаде записките им в най-висшите инстанции на империята.

— Във висшите… Нека ви е ясно, че в Русия е по-лесно да си издействуваш свиждане с престъпник, който лежи в затвора, отколкото да получиш достъп до високо началство. Имате ли време?

— Разбира се, господин контраадмирал.

— Тогава постойте във Владивосток — помоли го Йесен. — Аз ще проверя на практика изводите на пленените офицери от „Рюрик“… Това е нужно, за да не могат нашите тъпаци от шчедринския град Глупов да пренебрегнат тези трагични изводи, които честни хора са изнесли от самия център на боя с крайцерите…