Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— Защо ми намигахте, Константин Петрович? Тогава офицерите от „Рюрик“ наобиколиха йеромонаха.

— Вие ум нямате — казаха му те. — Трябва непременно да заминете. И колкото по-скоро в Петербург научат подробности за нашия бой, толкова по-добре за целия руски флот…

Тайно от японците офицерите направиха съвещание. Беше решено да запознаят столичното Адмиралтейство и Артилерийския научен комитет със своите наблюдения, изнесени от самия пъкъл на битката; с това, че половината от артилерията на крайцерите не беше унищожена от японците, а чисто и просто се разруши от само себе си при стрелбата на далечна дистанция…

— В крайна сметка — внушаваха на йеромонаха, молейки го да запомни всичко — взривните устройства на генерал Бринк се оказаха безсилни пред японската броня. С такива взривни устройства може да снабди снарядите само човек, който иска да унищожи руския флот като бойна сила на държавата. Фугасното действие се оказа нищожно, понеже в снаряда има много метал, но затова пък твърде малко взрив. Иначе казано, превърнали са нашия флот в красиво оцветена играчка за паради, а бойното му значение са свели до нула…

— Трябва да се запише — вълнуваше се якутът, — така няма да запомня всичко. Ако се появя с такива изводи в Питер, просто ще ме натупат и ще ме изгонят като самозванец… Няма да стане! Вие, драги господа, изложете всичко това на хартийка и нека всеки от вас да се подпише. А пък аз ще го занеса.

Намериха парченце молив. Изникна неотложният въпрос откъде да се намери хартия. Японците забраняваха на пленниците да притежават хартия като опасно за тях оръжие. Тогава йеромонахът се порови в джобовете на разкошния мундир, подарен му от Фуджи, и извади пакет от разноцветния пипифакс, който не беше бързал да употребява.

— Това Фуджи ми го пъхна в джобовете още на „Адзумо“ — поясни якутът. — Няма нищо страшно. Може да се пише и на пипифакс.

— Е, а по-нататък? — попита Панафидин. — Как да се скрие от японците тази нотация? Щеше да е добре, ако бяхте ранен. Тогава най-лесното нещо е да се скрие хартийката под превръзката.

— Серьожа — възмути се якутът. — Не сте воювали само вие, аз също имам рана. Само че не бия камбана за това.

Той размота бинта от крака си и показа раната.

— Трябва повече памук — съветваше Солуха. — Аз ще ви го обинтовам както трябва. Дайте тук вашия идиотски пипифакс…

Николай Петрович проми раната, скри между памука секретното донесение и много солидно превърза отново крака.

— Е… помогни, господи! — помоли се Конечников.

На следващия ден го изолираха от офицерите като заминаващ за родината. „Беше ми тъжно да се разделям със своите — спомня си якутът, — още повече че при сбогуването ми забраниха даже да разговарям с тях.“

Имаше два щателни обиска — в Сасебо и в Нагасаки. Наредиха на Конечников да развърже раната. Той я развърза, но държеше памука в ръка. Казаха му, че памукът вече е мръсен и би трябвало да се смени.

— Памукът е още чист — отговори якутът на японски…

Вечерта Панафидин се срещна с Шаламов на уговореното място — до един стълб, на който висеше съобщение: „Не бива страничниците ходите оттук на север, юг и по-нататък.“ Навярно това беше писано на равнището, достигнато от чаровната преводачка Цутибаши Сотико в овладяването на руския език…

— Е, та какво ще правим по-нататък? — попита Панафидин.

— Ами аз съм съгласен — отговори Шаламов, вземайки охотно цигара от мичмана. — Че на мене ми е по-удобно да бягам с вас. Нали вие сте образован човек. Даже и на японски се учихте.

— За съжаление с пищовчета. То е лесно да се вземе изпитът в института, но затова пък е по-трудно да се издържат изпитите, когато въпросите ги задава не професорът, а самият живот… Свикнали сме ние в Русия да правим всичко през куп за грош, само да е по-бързичко и по-блажничко… Знаеш ли ти, братле, къде се намираме ние с тебе?

— Тъй вярно, в Мацуяма.

— Да предположим. А къде е Мацуяма?

— Е, ами че в Япония.

— Именно, а Мацуяма е на остров Шикоку… Следователно можеха да бягат само по море, след като са откраднали предварително от рибарите „фуне“ — лодка или шхуна с платно и компас. Шимоносекският пролив е заграден с брандвахта, значи трябва да обиколят Кюшу откъм юг, а после с прав източен курс ще могат да се измъкнат директно към Шанхай.

— Ще пукнем! — заяви Шаламов, като помисли. — Без запас от вода ще пукнем, разбира се. Но ще измислим нещо. Само веднъж да се измъкнем в морето — по-далеч от Мацуяма.