Накрая пукотевицата свърши. Но се разнесе… плясък.
— Какво правиш там? — попита Панафидин, намирайки се още в бамбука.
— Ах, мамицата му… — се чуваше. — Че тук е до шия…
— Вода ли има? Тогава какво се плашиш? Затова сме и моряци, да не се страхуваме от водата. Ти къде си, Николай? Коля, къде си?
— Че тук съм де! Спасявайте… само да се измъкна…
Изсвири локомотив, далечината се стопли от светлините на вагони — беше минал влакът от Мацуяма към пристанището. Подкрепяйки се един друг, матросът и мичманът едва се измъкнаха от дълбокия ров, пълен с отвратителна рядка кал. Хлъзгайки се със сламените цървули, се изкачиха на една височина, зад която се намираше тухлена казарма. През ярко осветените й прозорци се виждаха японски войници, играещи на карти.
Двата тежки бута висяха на врата на Шаламов.
— Е, ваше благородие, комай хлътнахме.
— Давай направо — прошепна мичманът. Преминаха тържествено под самите прозорци. От тоалетната изскочи един японец, но даже не обърна внимание на руските бегълци. Зад него глухо тракна вратата на казармата. Вървяха под проливен дъжд по някакъв път, минавайки край села и малки селища от фабричен тип. Цяла нощ крачиха, чак призори свиха настрани и влязоха навътре в една мокра горичка.
— Да поседнем — каза Панафидин. — Трябва да поизсъхнем.
— Те самите японци са дребнички — разсъждаваше Шаламов, — но затова пък мравките им… не дай бог — колкото наша хлебарка!
Вечерта, когато се стъмни, потеглиха по-нататък.
Ето, че пристигнахме… Санкт-Петербург!
— Кажете, къде тук е Литейният проспект? Когато Конечников задаваше този въпрос, минувачите учудено заглеждаха човека с азиатско лице, но с чудесно ушит костюм, с бастунче в ръка, — дали не е шпионин?
— А какво, прощавайте, търсите на Литейния?
— Артилерийския научен комитет.
„Ама, разбира се, че е шпионин… И къде гледа полицията?“
— За него, господине, е най-добре да попитате някой стражар…
Комитетът все пак беше намерен. Дошла на бял свят с усилията на граф Аракчеев, тази научна организация бе преживяла бурна младост, мъдра зрялост, а сега — изпаднала в старческа немощ.
Маститите създатели на руското оръжие се бяха вкопчили в своите чиновнически кресла, облечени с малиново кадифе, и всякаква критика възприемаха със същата ярост, с каквато госпожиците, възпитанички на Смолни, отстояваха своята невинност… След като обикаля по дългите коридори, йеромонахът си изясни, че целия този артилерийски Олимп боговете на оръдейната стрелба бяха поделили помежду си на отдели: лафетен, оръдеен, барутен, снаряден, балистичен и прочее. Стори му се малко странно, че тук, в тази тържествена тишина, където хората разговарят почти шепнешком, се зараждат гръмовни оръдейни залпове, в уютните кабинети се решават въпроси на смъртта, на победи и поражения… Както е известно, светът не е останал без добри хора. Намери се човек, който изслуша Конечников и му подсказа на коя врата трябва да чука:
— Най-добре е да се обърнете към генерал-лейтенант Антон Францевич Бринк… това е точно по неговата част! Бринк служи като инспектор по морска и корабна артилерия.
Бринк веднага прие якута като че ли повече от любопитство, взел очевидно чужденеца за някакъв екзотичен принц, който иска да продаде на Русия откраднати тайни за оръжие (вече е имало такива случаи). Той много любезно попита:
— В какво мога да ви бъда полезен, господине?
— Виждате ли, аз съм от крайцера „Рюрик“…
— Така.
— Който загина геройски…
— Така.
— В боя на първи август възникнаха сериозни претенции по отношение бойните качества на нашата артилерия. И мене като некомбатант японците ме депортираха, а офицерите от „Рюрик“ помолиха да ви известя…
— Така.
— По-точно, да известя Артилерийския научен комитет…
— Така.
— За това, че нашата артилерия се оказа боклук…
— Каквоо? — възмути се Бринк, ставайки прав. — Вие ли ще съдите за артилерията? Щом сте само духовен пастир, не можете да бъдете компетентен по техническите въпроси.
— За това ваше превъзходителство е прав — съгласи се Конечников. — Аз съм много далеч от разбирането на научните тайнства. Но даже аз, страничният наблюдател, по време на боя забелязах, че нашите снаряди промушват бордовете на японските кораби, без да експлодират. На мене ми е трудно да преценявам кой е виновен: Адмиралтейството, което е снабдявало крайцерите със заводски брак, или вашият Артилерийски научен комитет, изобретил такива снаряди…
Читать дальше