Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— Страхувам се, че ни предстоят тежки минути във Владивосток — отбеляза контраадмирал Йесен.

— Да, Карл Петрович, няма да се оправдаем лесно…

Руските телеграфни агенции предварително бяха оповестили Владивосток за битката при Цушима и всички жители па града се бяха събрали на пристанището, опитвайки се отдалеч да определят доколко са разрушени крайцерите и да различат върху мостиците и палубите своите близки. В тържествено мълчание, като правеха бавно последни обороти с витлата, „Русия“ и „Гръмобой“ навлязоха в Златния Рог осиротели, без „Рюрик“, а сред огромната тълпа се чуваха горчиви ридания. Кореспондентите съобщаваха в Москва и Петербург: „До последния момент не ни се вярваше, че «Рюрик» го няма. Състоянието на намиращите се тук семейства на някои от офицерите е ужасно… сред тях са жената и дъщерята на командира на «Рюрик» Трусов, жените на старшия механик Иванов и доктор Солуха.“

В ръцете на посрещачите се мяркаха театрални бинокли:

— Жив е! Ето го… Танечка, Танечка, виждаш ли?

— Виждам, мамо. Но това не е той, това е друг човек.

— Ама не е така! Ти гледаш на друго място. Вдовицата на капитан първи ранг Трусов бе дошла на пристанището вече в траур. Дъщеря й, гладко сресана курсистка, я уговаряше:

— Мамо, не трябва… да си отиваме. Няма защо да гледаме тези проклети крайцери. Ти имаш още и син… синът ти е в Порт Артур!

Пристанищните баржи, с опънати над тях навеси, наобиколиха крайцерите, започвайки да поемат ранените за откарване на брега. С басмени кърпи на главите, държейки в ръце вързопите с армагани, моряшките жени се бяха вторачили в крайцерите. Тихо плачеха:

— Моят навярно го няма. Беше толкова… луда глава.

— Валя! Ела тук… не се мотай. Вече си нямаме татко.

— Ами къде е татенцето?

— Там… — И сочеха с ръка като към пропаст.

Под звуците на тръбите на палубата на флагманската „Русия“ тежко се изкачи адмирал Скридлов и прие рапорта на Йесен.

— Зная — каза му Йесен, — че сега ще бъда подложен на различни инсинуации по повод изтеглянето на крайцерите. Вестниците ще започнат да ме хулят, че сме оставили „Рюрик“, а самите ние сме се отправили към Владивосток… Отсега предупреждавам: ще настоявам да ме съди военен съд!

Скридлов не засягаше моралната страна на въпроса:

— Но по законите на морската война, за съжаление винаги много жестоки, вие сте постъпили правилно… Кой ще се осмели да ви обвини за каквото и да било? При гибелта на миноносеца „Стерегушчий“ капитан втори ранг Босе също е изтеглил своя „Страшний“, за да спаси флота от излишни жертви. Покойният адмирал Макаров не го е упрекнал.

— Благодаря ви, че си спомнихте за това — отговори Йесен.

Из рапорта на контраадмирал К. П. Йесен: „В заключение се смятам задължен да засвидетелствувам доблестната служба и преданост към воинския дълг на офицерите и нисшите чинове от моята крайцерска бригада. Това бяха железни същества, непознаващи нито страх, нито умора. Влезли в боя направо от сън, направо от койките, без каквато и да било храна, те се биеха в края на петчасовото сражение със същата енергия и със същата удивителна издръжливост, както и в самото начало на боя.“

Японците излагат впечатлението, което са им направили пленниците от „Рюрик“, в интервюта за английските вестници. „Изобщо — заявяват те пред Сепинг Райт, — макар че русите бяха много спокойни и деликатни, държаха се с голямо достойнство, даже с оттенък на известна надменност към нас, победителите.“

Панафидин се появи на палубата на „Адзумо“ точно в момента, когато японските унтерофицери се опитваха да преброят пленниците. Матросите, още мокри, целите в рани, не разбираха какво искат от тях тези „япончета“ и Панафидин помогна на победителите:

— Момчета, постройте се по дължината на борда, както на „Рюрик“…

Японският лекар превърза обгорелите му ръце, дадоха на мичмана едно късо кимоно (хаори). Всички офицери бяха заведени в специална каюта, където бе приготвена маса, сервирана за угощение и правеща впечатление с изобилието на вина, чуждоземни плодове и кутии с цигари. Като премина по един дълъг коридор, Сергей Николаевич забеляза много празни бутилки и тогава повярва на онова, което пишеха вестниците: преди боя японците, обикновено трезви хора, пият неоправдано много… В каютата Панафидин завари прапоршчик Арошидзе и мичман Шилинг, който беше както преди с разкошните си долни гащи. Никита Пустосвят го попита:

— Тебе защо са те извадили по-късно? Ние вече се изсушихме.