Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— Отнесе ме течението. Мислех си, че въобще няма да ме забележат.

— Е, сядай при нас! Ще пийнем…

Панафидин глътна уискито без всякакво желание. С обща помощ офицерите започнаха да пресмятат по памет оцелелите — кой кого и къде за последен път бе видял. Изведнъж Арошидзе насочи поглед надясно. Панафидин забеляза кръгла, почти правилна дупка на борда от калибър 203 мм, през която бе влязъл руският снаряд. Арошидзе премести поглед наляво. Там в стената също имаше дупка — резултат от попадение на руски снаряд.

— Удряли сме точно, но каква полза? — смънка Шилинг.

— Очевидно — досети се Панафидин — снарядът е изскочил през другия борд, направил е още една дупка и е избухнал над морето.

— Значи… — придоби мрачно изражение Арошидзе и замлъкна.

— Значи — продължи вместо него Никита Пустосвят — тези детонатори със закъснител, изобретени от генерал Бринк, могат само да разсмиват японците…

На сутринта те видяха крайцера „Нанива“ от отряда на адмирал Уриу, на който се бяха оказали доктор Солуха и механикът Маркович. Панафидин изрази учудване, че самураите държат йеромонаха Конечников при специален режим. Кесар Шилинг поясни:

— Той има толкова изразителна физиономия, че самураите изпитват почти роднинска симпатия към него …

Йеромонахът беше представен на командира на „Адзумо“ капитан втори ранг Фуджи. Естествено, якутът му се поклони. Но Фуджи посочи веднага портрета на императора Мацухито:

— Първо се поклонете на него… Вие накъде отивахте?

На гърдите му, сред множеството чуждестранни и японски ордени, блестеше руският орден „Анна“ — втора степен. След като зададе въпроса, Фуджи предложи на свещеника хаванска пура от кутия. После якутът заговори с него на английски:

— Едва ли ще мога да отговоря на въпроса ви, тъй като съм некомбатант, лице от духовния култ, и не съм имал отношение към навигацията.

Фуджи с подозрение се вгледа в якута:

— Некомбатант? Аз съм бил в Русия и зная как изглеждат руските свещеници. Те са с дълги коси и големи бради.

— Аз съм якут — отговори отец Алексей, — а моите коси и брадичката ми изгоряха в боя, както и този подрасник.

— Азия трябва да бъде на азиатците… не е ли така? — засмя се Фуджи и каза, че русите следва да бъдат изтикани зад Урал. — За вас, якутите, е по-добре да живеете в благоденствие под скиптъра на нашия микадо…

При тези думи той отвори гардероба на каютата си. Това вече беше съвсем нелепо, но факт: Фуджи облече православния йеромонах в мундир на японски офицер. На сбогуване пъхна в джоба на Конечников пачка с хартия, чието предназначение е познато на всеки. Този японски пипифакс — благодарност на Фуджи за него! — по-късно влезе в употреба за друга, по-важна работа…

С приближаването към Шимоносеки японците прехвърлиха на „Адзумо“ от един миноносец шкипера Анисимов. Влезлият в осмото десетилетие старец се изкачи пъргаво като юнга по люлеещия се щормтрап.

— Всичко е пометено от мощен ураган сега ще почнем мирно да се скитаме… — викаше той отдалеч на рюриковци.

В пристанището на Сасебо беше тясно от кораби. Рюриковци видяха тук броненосците на Того и крайцерите на Камимура. Големи портални кранове измъкваха ловко от техните башни повредените оръдия, както развалени зъби от венците, и слагаха на мястото им новички дула. Японците, които умееха да пазят тайните си, този път явно бяха сбъркали. Пленниците виждаха всичко с очите си:

— Попаднали сме, братлета, точно при капиталния ремонт.

— Види се, те също са си изпатили от нас.

— Да, не сме само ние… я виж какви пробойни имат!

— Това не е нашият калибър — артурци са го направили…

Свалиха пленниците от „Адзумо“ на брега, където те се срещнаха с Иванов XIII, с механика Алфонс Хайне, с щурмана Салов и с доктор Солуха. Всички ранени бяха откарани в лазарет, а на здравите заповядаха да се строят. На офицерите раздадоха по пакет цигари и по едно ветрило. Почти всички бяха облечени в хаори, единствено Никита Пустосвят оставаше по долни гащи, тъй като японците не намериха халат за гигантската му фигура. Сякаш дяволът дръпна за езика прапоршчика Арошидзе:

— Ето на, нека баронът открие нашия „парад на победата“.

Друг би се обидил, а Кесар Шилинг възприе напълно сериозно този съвет и застана начело на колоната — с цигара между зъбите, с ветрило в огромните си ръчища. Беше още много рано, но по улиците на Сасебо вече се тълпяха хора, наблюдавайки мълчаливо как покрай тях се влачи приказлива колона от пленници, предвождана от един великан по долни гащи в нежен цвят и с дантели. Но на жителите най-вече не бе ясно защо сред руските пленници се е набутал онзи босяк с азиатско лице, но в мундир на японски флотски офицер, а върху него се мъдри християнски кръст.