Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— Готови за бой! — раздадоха се командите. Витгефт се вглеждаше към „Ретвизан“, командуван от един дързък поляк — капитан първи ранг Едуард Шченснович:

— Какво ли става там с набързо запушената пробойна? Та те даже не успяха да изпомпят петстотин тона вода.

— Нищо, държат се — обади се зад рамото му капитан първи ранг Иванов, опитният командир на „Цесаревич“.

— Страхувам се — отговори Витгефт, — че щом ескадрата увеличи скоростта, стените на „Ретвизан“ ще изхвърчат по дяволите… Какво мислите вие, Николай Михайлович?

— Ще изхвърчат, разбира се — не умува много Иванов…

— Колко да държим? — обърна се Витгефт към Матусевич.

— Засега ни стигат и дванадесет възла…

Бреговете на Квантун се губеха надалеч. Японските крайцери „Нисин“ и „Касуга“, като преброиха руските кораби, се скриха от погледа. Беше 11:30, когато в мрачната далечина тежко и зловещо изникнаха очертанията на главните сили в броневия килватер на самия Того. Флагът му се рееше над „Миказа“, след него се движеха „Асахи“, „Фудзи“, „Сикисима“ и останалите. Огромна глутница от миноносци блуждаеше по фланговете, сякаш оглеждайки се в кого да впие зъбите си…Чрез завой „всички заедно“ Того излезе веднага напряко, за да хване в клещи челото на нашата колона, а след това да го премаже заедно с флагманския „Цесаревич“.

— Четири румба наляво — не се поколеба Витгефт, намирайки най-вярното решение, следкоето противниците започнаха да се разминават с контрагалс 26 26 Контрагалс (мор.) — курс на морски съд, който е противоположен на курса, с който се движи насрещният съд. — Бел. прев. , и Того не разбра веднага, че неговият маньовър е провален. „Нисин“ откри огън, на което Витгефт незабавно реагира:

— Броненосците да отговарят с главния калибър…

Използувайки предимството си в скоростта, Того заобиколи нашата ескадра откъм опашката. Той сменяше курса си, прицелвайки се отново и отново към обхват на челото, но всеки път оставаше измамен, а огънят от башните на враждуващите страни показваше ожесточаването на боя по време на неизбежните сближавания. Того позорно не успя. След неумело маневриране ескадрата му се оказа далеч зад руската и на „Цесаревич“ даже се опитваха да се шегуват:

— Днес Того сигурно не се е наспал.

— Да, нещо не се забелязва предишният ентусиазъм.

— О-о! Попадение в „Читозе“… ето-ето, виждате ли?

„Читозе“, ранен жестоко, вече се измъкваше пълзешком встрани, след него бързаха японските крайцери. Още един доклад:

— Виждам на „Сикисима“… кърмата тресна!

Като направи необясним завой на осем румба, ескадрата на Того, строена във фронт, се отдалечаваше в морето. На хоризонта се виждаха само комини, мо-стици и мачти… Носеше се дим на пластове.

— Нищо не разбирам… защо? — недоумяваше Витгефт.

— А аз май че се досещам — отговори Иванов. — Того се страхува, че както миналия път ще завием обратно към Артур, и ето че ни подмамва по-далеч от крепостта…

Часът — 14:30. Дистанцията между противниците толкова се увеличи, че боят спря от само себе си. Руската ескадра държеше курс към Корейския пролив, където след Цушима се откриваха пътищата за Владивосток. Никой от корабите на Того не рискуваше да приближи на по-малко от 70 кабелта 27 27 кабелт (мор.) — мярка за дължина, равна на 1/10 част от морската миля, т.е. 185,2 м. — Бел. прев. и само на опашката на нашата колона броненосецът „Полтава“ отблъскваше японските крайцери. Жълто море се разстилаше спокойно под киловете на руските броненосци. Имаха достатъчно броня, за да издържат ударите на фугасите, оръдията им бяха достатъчни, за да бият врага, и не им достигаха само два-три възла скорост, за да си осигурят напълно триумфа…

— Не е ли време за обяд на екипажите? — попита Иванов.

— Както искате — отговори Витгефт. — На мене сега не ми е до ядене, но ако хората не са загубили апетита си, не възразявам.

В три часа през деня адмиралът попита командирите на кораби за повредите. Идваха утешителни отговори — нищо страшно не се е случило, всичко е наред. Того направи такива груби пропуски в тактиката, ръководеше така неумело боя, че в руската ескадра укрепна вярата в своите сили и Того вече не изглеждаше толкова страшен, колкото го представяха англичаните. Матросите бяха на крак още от нощта и сега някои лягаха направо върху палубната броня, покрай оръдията, казвайки:

— Аз ще си похъркам, докато там адмиралите си приказват…

В 16:30 отново започна сближаване на противниците. Двете ескадри разгърнаха бушуващ огнен вихър, от който еднакво страдаха и японци, и руси… „Миказа“ вече гореше, но гасеше огъня, една от башните на японския флагман не се въртеше. Парчета от снаряди като свиреп порой засипаха и нашите палуби. Руските комендори, криейки раните си, не напускаха оръдията и стреляха, стреляха, стреляха… Витгефт не напускаше площадката на адмиралския мостик, открит за всички, като на показ. Флагофицерите го дърпаха за пешовете на куртката, даже за крачолите на панталоните: