Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— Лейтенант Сакурай, предишната заповед се отменя. Ние не отиваме в Сасебо за ремонт, ние продължаваме битката.

Адмирал Того се наведе и като вдигна фуражката със смачканата кокарда, отново я нахлупи на главата си. Започваше последната фаза на боя и залязващото слънце биеше в очите на русите, заслепявайки руските мерачи…

От купчината мъртви тела на мостика на „Цесаревич“ изведнъж започна да се измъква лейтенант Ненюков, дошъл на себе си след взрива:

— Има ли тук някой жив? Обадете се… ей, вие, живите!

Живи нямаше. „Цесаревич“ продължаваше да описва крива линия, на движещите се след него кораби вече разбраха безсмислието на този маньовър и един след друг напускаха флагмана. Строят се наруши; объркани, те се струпаха накуп.

Дмитрий Всеволодович Ненюков застана сам при щурвала, като реши да замести рулевите и даже адмирал Витгефт, чийто крак с лъскав лампаз се търкаляше в ъгъла на рубката. Но щурвалът се въртеше свободно — рулевото управление не действуваше.

— Братлета, който може, да вдигне сигнал…

Той издигна сигнал „Командуването на ескадрата се предава на младшия флагман“. Контраадмирал Ухтомски, като не знаеше какво се е случило с Витгефт, машинално разпореди:

— Оповестете ескадрата: „Движете се след мене.“ Но фаловете 28 28 Фал (мор.) — въже за издигане на платна, сигнални флагове и др. — Бел. прев. , опънати към рейте на мачтите, бяха разкъсани от парчета снаряди. Сигналчиците на „Пересвет“ закачиха флагчетата върху парапетите на мостика, където никой не можа да ги разчете и затова никой не тръгна зад кърмата на „Пересвет“. Японската ескадра активизира стрелбата и в този кошмар капитан първи ранг Едуард Шченснович, командир на „Ретвизан“, взе почти налудничаво, но вярно решение:

— На таран… Ще тараним „Миказа“ и Того!

— Стените няма да издържат — го предупредиха.

— Сега ли ще мислим за стените?… „Ретвизан“, самият полунаводнен, насочи своя форщевен към вражеския флагман. Японците засипаха смелчагата с огън от всички кораби едновременно. На моменти „Ретвизан“ изчезваше напълно в дима и вълните, но после отново се измъкваше, страховит в безумната си ярост… По-близо, по-близо, по-близо. По-близо!

До „Миказа“ оставаха всичко на всичко 17 кабелта.

— Носовата башня, унищожавай Того! — призоваваше Шченснович.

„Миказа“ потрепера като боксьор от удар в челюстта. От неговите носови погреби изскочи черна гъба дим и върхът на тази гъба, чак в небесата, пламтеше от изгорелия кордит 29 29 Кордит — бездимен барут. — Бел. прев. . И точно тогава едно парче от снаряд улучи Шченснович право в стомаха. Превит от непоносимата болка, той губеше съзнание.

— Движете се с ескадрата… — прошепна капитанът първи ранг.

„Ретвизан“ направи завой, но в минутите на своята доблест беше дал кратък отдих на своите кораби, поемайки върху себе си безбройните удари, предназначени за цялата наша ескадра…

— Стените издържаха — доложиха на Шченснович.

— Чудесно! Оставете ме… да умра…

„Асколд“ издигна флагове „Крайцерите да ме следват“ и те се втурнаха след него за пробив, пресичайки курса на своите броненосци, които княз Ухтомски вече беше започнал да оттегля по посока на Порт Артур. Между бронираните грамади се мяташе „Безпощадний“, от неговия мостик командирът Михайлов псуваше:

— Къде отивате? ПРЕДАТЕЛИ… само към Владивосток!…

Того вече оттегляше ескадрата си. Не защото щадеше русите. Просто вече не му оставаха сили — нито душевни, нито материални. Погребите се изпразниха — тяхното съдържание бе изстреляно по противника. Японската ескадра, полуразрушена, с още припламващи фойерверки от пожарите на палубите, пълнейки се с тонове вода, изчезваше в нощния мрак…

Отправяше се към Сасебо — на ремонт!

Далеч от грохота на тази безумна битка, в безкрайно спокойния Мукден, наместникът Алексеев съчини до Владивосток секретна телеграма под № 2665, която се оказа последното решително мазване с четката върху това обширно платно за трагедията на руския флот: „Ескадрата (на Витгефт) е излязла в морето, сражава се с неприятеля, изпратете крайцерите в Корейския пролив“ — към Цушима! Но наместникът още не знаеше как бе завършил боят на ескадрата…

Когато в Петербург е осем сутринта, във Владивосток е два часът през деня. Изпратената през това време телеграма на Алексеев беше поставена на масата пред адмирал Скридлов едва на 29 юли.

— Бошлаф работа! — каза адмиралът на Йесен. — Ескадрата на Витгефт е излязла… кога е излязла? Тя се сражава с неприятеля… доколко успешно? Да се изпратят крайцерите към Цушима — единственото, което ми е ясно. Надявам се, че и на вас, Карл Петрович?