Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— Че налейте го на око. Защо е тази математика?

— Не може. Медицината е точна наука. Трябва да са петнадесет.

В това време един от сигналчиците побутна друг:

— Виж го нашия маниак… все за здравето си се грижи.

— Намерил кога. Да беше гаврътнал целия буркан наведнъж и — зад борда! Защо само да се мъчи напразно…

Движейки се в пространството пред разсъмване, крайцерите носеха върху себе си с лекота ризницата на бронираните покрития, плутонгите 31 31 Плутонг (воен., остар.) — военно подразделение, малък отряд войници. — Бел. прев. на оръдията и боеприпасите. В задушните им отсеци доспиваха последните минути повече от две хиляди души: на „Русия“ — 745, на „Гръмобой“ — 790, на „Рюрик“ — 812…

— Нашите… нашите идват! — започнаха да се вълнуват сигналчиците.

Крайцерите се разбудиха. По десния траверс се очертаха пушеци на кораби и матросите (някои още боси, направо от койките) се надвесваха през тънките бордови леери, вглеждайки се в още смътните очертания на корабните силуети.

— Ура! Промъкнали са се все пак…

— Старецът Витгефт е юнак!…

— Ей, артурци! Много здраве от Владивосток…

— Слава богу, срещнахме се…

— Сега на всички ни ще стане по-леко… Капитан първи ранг Андреев рязко пусна бинокъла.

— Начело е „Идзумо“ — тихо каза той на Йесен.

Развиделяваше се. Японските крайцери се движеха, пресичайки пътя на нашата бригада за оттегляне на север. Между мателотите на противника се спазваха малки интервали, както по време на преглед от императора. Сега всички виждаха по мачтите им огромните бели флагове с червени кръгове. Радостта от срещата угасна. Започваше трезво преброяване на вражеските сили по реда им в килватера: „Идзумо“, „Токива“, „Адзума“, а крайният още се губеше в мъглата.

— Дистанция осемдесет кабелта.

— Виждам. Но кой е последен? — попита Йесен.

— Три високи и тънки комина… Това е „Ивате“. Йесен свали фуражката и дълго се кръсти.

— Тревога! — обяви той.

Стенговите 32 32 Стенга (мор., от хол.) — тънка дървена наставка на мачтата на кораб, когато последната е висока и се състои от повече части. — Бел. прев. флагове, зовящи на бой, мигновено излетяха по местата си. На стража при корабните знамена застанаха часовите — с изпитана храброст, дисциплинирани, които по-скаро щяха да умрат, но не и да напуснат поста си. Крайцерите оживяха със скърцането на траповете, които ту отвеждаха матросите чак до облаците, ту ги хвърляха в преизподнята на дълбоките трюмове. Всичко трещеше — люкове, врати, клинкети — и след последния влязъл всичко това се заключваше със скърцане, сякаш запечатваха хората в огнеупорен банков сейф. Унтерофицерите пристягаха към коланите си кобурите с револвери. А барабанчиците все биеха и биеха тревога. Острите звуци на бойните тръби изпълниха тишината с мотива на битката:

(Аз помня този мотив. Той е останал и в днешния ни флот.)

Пет минути преди тревогата беше прехваната една депеша на Камимура до Сасебо: „Ще възпрепятствуваме… бой, трябват още два крайцера… пътят на русите по фланга е затворен.“ Панафидин зае мястото си. В бордовия каземат всичко напомняше времената на Ушаков и Нелсън, само дървото бе сменено с желязо; към вътрешността на кораба стърчаха задните части на оръдията, показали навън дулата си. В оръдейните отвори (портите) проблясваше морето.

Камимура изпразни оръдията — за прострелване.

За разлика от нашата линията на неговите крайцери беше еднотипна, тя съдържаше еднаква артилерия, с тази разлика, че някои имаха гарвеирана (английска) броня, а флагманският „Идзумо“ беше обкован с броня на Круп (германска)…

— Пердашат като на парад — каза Шаламов. Панафидин надникна през портата като от балкона на висока къща и след като беше определил разстоянието до противника, Наивно реши:

— Че какво толкова? Падна ни се чудесен случай да изпробваме нашата артилерия на всякакви достъпни дистанции…

Йеромонах Алексей Конечников обикаляше бойните постове и ръсеше топовете със светена водичка:

— Спаси, господи, люди твоиии… амин!

Той явно бързаше, тъй като бойното разписание го призоваваше към банята-лазарет на „Рюрик“. От вратата на носовия отсек Панафидин извика барон Курт Щакелберг:

— Камимура вече започна, а ние?

— Сега… ще започнем и ние — отговори Щакелберг и в същия миг нещо яркочервеникаво като кълбовидна мълния се вряза в носовия каземат, съседен на Панафидинския.