Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

Един след друг прожекторите бяха пометени зад борда. Японските снаряди разкъсваха такива огромни дупки в бордовете, през които свободно можеше да мине човек. Пробита бе фокмачтата. По вътрешната й шахта снарядът се спусна като с асансьор в отсека на динамомашините, но слава богу, не избухна. Нажежената му глава се търкаляше между електромоторите, които пъшкаха от напрежейие. Отначало заливаха снаряда с вода, а после свикнаха с него и матросите го ритаха с крак като парче метал:

— У, гадина такава! Само се търкаля тук и ни пречи да ходим…

Предупредиха Йесен, че от юг се забелязва „Нанива“.

— Дяволът го носи — изруга адмиралът…

„Нанива“ отдалеч постреля малко по „Рюрик“, после се включи в килватера на крайцерите на Камимура, засилвайки мощта на неговия огън. Беше 05:36, когато Йесен се реши на обръщане към зюйд.

— Сега или никога — каза той…

„Ивате“, справил се с пожарите от взрива, беше заел място в килватера след крайцера „Нанива“. А на нашите кораби оръдията замлъкваха едно след друго. Не, не бяха ги разрушили — случило се бе нещо по-лошо. При стрелба на далечна дистанция, когато дулата на оръдията се вдигаха нагоре до краен предел, резбата на зъбните колела в подемните механизми се изронваше и оръдията безпомощно се смъкваха. Андреев слезе от мостика при комендорите. Артилерийските унтерофицери, хора опитни, само дето не плачеха:

— Ония там, в Питер, какво са мислили навремето? Или са си представяли дистанцията при стрелба колкото ширината на една улица? Та ние погиваме…

— Зъбните колела са лайнени! А пък струват рубла и половина, колкото една бутилка, заради тях сега ни избиват, а кой е виновен?

Какво можеше да отговори на това Андреев? Абсолютно нищо.

— Това е престъпление — съгласяваше се той с матросите. — Само врагове са могли да снабдят крайцерите с такова оръжие… Но ние имаме само един изход — да се сражаваме докрай!

Вдигаха оръдията нагоре с помощта на скрипци, като при стрелба ги държаха с въжета. Понякога под огъня на противника те крепяха оръдията върху гърбовете си, а друг път скачаха върху затворите им като върху цепеници и с тежестта си задържаха оръдията на нужния вертикален ъгъл…

На мостика Йесен с обгорял кител изчакваше Андреев. Държеше протегнати напред изпогорените си ръце, като ги подлагаше на освежаващото въздушно течение, идващо от счупените прозорци на ходовата рубка. С лъжлив маньовър адмиралът отвеждаше крайцерите на юг, за да може след това да намери заветното „прозорче“ за преминаване на северните румбове, спасителни за тях. Той каза на Андреев:

— Всичко щеше да се размине и можехме да се измъкнем, но откъм морето, сам виждате, идват още два японеца — „Чихайя“ и „Такачихо“, — а „Рюрик“ вече престана да отговаря на позивните…Как е при вас?

— Заповядах — изкрещя в ухото му Андреев — да зареждат взрив под машините и да подготвят кингстоните за отваряне!

— Добро — съгласи се Йесен и даже кимна…

(В бригадата бяха останали само четири оръдия от 203 мм срещу шестнадесет японски, на 14-те руски петдюймовки японците отговаряха със залпове от 28 дула. Камимура подавяше бригадата с такова огромно превъзходство, каквото не бе имал даже адмирал Того в сражението с портартурската ескадра.)

— Прогонете „Нанива“ — настояваше Йесен. — Пак се насочва към „Рюрик“… Ей, там на бака 33 33 Бак (мор.) — предната част от горната палуба на кораб, лодка и др. — Бел. прев. , чухте ли? Сигналчици, дайте запитване към „Рюрик“: „Всичко ли е благополучно?“

Крайцерът дълго не отговаряше на въпроса на адмирала. Отдалеч се виждаше как над него избухват купища с отломки от палубата, в стълбове от жълтеникав дим изчезват надстройките… Точно в 06, 28 над обезобразения мостик се разтвори пашкулът на сигналния флаг „Како“.

— „Рюрик“ е загубил управление — разчетоха го сигналчиците.

Вероятно този сигнал „Како“ са разбрали и от мостиците на „Идзумо“ — от японските крайцери се дочуха радостни викове.

— Попитайте „Рюрик“ кой е на мостика? Отговорът дойде: лейтенант Зенилов води крайцера.

— Той е минен офицер — подсказа Андреев. Йесен свали от себе си тлеещия кител:

— Ами къде е Трусов? Къде е в края на краищата Хлодовски?

Камимура не разбра маньовъра на русите и, изглежда, беше дошло времето, след като се доближат плътно до корейските брегове, да обърнат бригадата към норд-остовата четвъртина на хоризонта.

— Но сега не можем да оставим „Рюрик“!