Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— Изхвърли я — нареди на сигналчика…

Йесен продължаваше от двата крайцера битката с ескадрата на Камимура, а около „Рюрик“, описващ концентрични кръгове, хищно кръжаха „Нанива“ и „Такачихо“. От таблото за управление на кораба всички уреди бяха откъснати, висяха на жици и пружини. Нито един компас не работеше. Лейтенант Иванов XIII продуха подред всички съобщителни тръби, но от отсеците само един му се обади с глух глас:

— Динамопостът слуша… какво искате?

— Говори мостикът. Какво правите там?

— Заклещени сме. Стоим като в ковчег. Чакаме смъртта.

Из отчета на лейтенант Иванов XIII: „Щурвалът остана насочен ляво на борд, тъй като от подводната пробойна се бяха наводнили румпелното и рулевото отделение, беше унищожена цялата рулева инсталация, управлението на машините вследствие насочването на щурвала към борда беше крайно затруднително и крайцерът не можеше да последва сигнала на адмирала да се движи с пълен ход след отдалечаващите се «Русия» и «Гръмобой», които водеха бой с броненосните крайцери на японците… Огънят на нашия крайцер намаляваше.“

Глупаво беше да се търсят останали живи в рубките на мостика. Все пак Иванов XIII провери отново. Голямо беше учудването му, когато в щурманската рубка видя лежащия капитан Салов:

— Михаил Степанич, нима сте вие? Жив?

— Жив съм. От мене тече като от бъчва. Целия ме посипа тази проклета шимоза… Парчетата бяха ей такива — колкото орех!

— Но защо не сте отишли в лазарета?

— Можеш ли да си покажеш носа на палубата; опитай се, и веднага ще те довършат…

През отворената врата Иванов XIII посочи към морето:

— Ето ги „Такачихо“ и „Нанива“… Какво да правим?

— Опитай да управляваш с машините. Ако успееш, троши ги с таран, гадовете! Нека станем на пух и прах, но и те също…

Олюлявайки се с разрушения си корпус ту на една, ту на друга страна, почти неуправляем, крайцерът „Рюрик“ искаше да удари борда на противника, за да намери достойна смърт. Из отчета на Иванов XIII: „Опитът ни да правим таран беше забелязан от неприятеля и той без усилия запази най-изгодното си положение.“

— Тогава… вдигай крайцера във въздуха! — каза му Салов.

— Рано е! „Русия“ и „Гръмобой“ идват на помощ…

„Рюрик“ вече се беше превърнал в наковалня, върху която японските крайцери — всички заедно! — стовариха тежестта на своите оръдейни чукове, за да унищожат поне един от трите руски крайцера.

Из рапорта на адмирал К. П. Йесен: „Като видях, че всички японски крайцери съсредоточиха огъня си само върху «Рюрик», цялото ми по-нататъшно маневриране имаше изключително за цел да се даде възможност на «Рюрик» да поправи повредите на щурвала, при това аз отвличах върху себе си огъня на противника за прикриване на «Рюрик»… маневрирайки пред него, му дадох възможност да се отдалечи на около две мили по посока на корейския бряг.“

Камимура предчувствуваше предварително своя триумф:

— Маймуната е паднала от дървото, но тя отново се намира на върха му и се смее. Русите не могат да отидат даже в Жълто море, където ще ги доунищожи адмирал Уриу…

— Мина! Мина! Мина! — крещяха от мостика на „Идзумо“.

Ето това японците не очакваха: с последните си бойни усилия последните миньори на „Рюрик“ пуснаха последното торпедо и то, разбивайки водата, очерта гибелна следа…

За голямо съжаление покрай „Идзумо“…

Из официалните отчети на японското командуване за войната по море (37–38 година от епохата Мейдзи, III том): „«Рюрик» все още продължаваше доблестната си съпротива. Нашите съдове изсипваха върху него град от снаряди, двата мостика бяха разрушени, мачтите повалени, нямаше здраво място… на горната палуба екипажите бяха избити или ранени, оръдията — изпотрошени, и само няколко от тях можеха да действуват. Четирите котела бяха разбити и оттам изтичаше пара… крайцерът полека потъваше (в морето) откъм кърмата.“

„Рюрик“ влизаше в историята, както и крайцерът „Варяг“:

„Гръмобой“ здравата си изпати! Страшно е даже да се описва…

Отначало хвръкна във въздуха площадката формарс на фокмачтата, където се намираха мичман Татаринов и 12 матроси. От страшна височина мостикът на крайцера беше засипан с парчета човешко месо, до краката на Дабич падна едно рамо с еполет на мичман. В боя беше разкъсана светинята на кораба — неговият кърмови флаг, — от часовия бе останала само долната половина на тялото; смениха флага с нов и до края на боя часовите се сменяваха на поста, знаейки със сигурност, че повече от три минути няма да издържат край флага — все едно, ще ги пречукат…