Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— При него е станала каша от кости — прошепна той на Солуха.

— Две инжекции — отговори лекарят… Идвайки понякога в съзнание, Хлодовски настояваше:

— Отворете клетката, пуснете на свобода птиците…

Солуха и Конечников още не бяха ранени, а Брауншвайг, обсипан с дребни парченца от снаряди, си оставаше бодър и даже весел. Медицината тук беше бърза и проста: какво да се отсече, кое да се отреже, къде да се стегне с еластичен бинт, на кого да се даде вода, на кого — вино. Това бе всичко, тъй като времето не стигаше за всички осакатени. Големите чували от импрегнирано платно, пълни с превързочни материали, бързо се изпразниха (макар и да мислеха по-рано, че ще стигнат до края на войната и даже ще остане). Солуха каза на Брауншвайг:

— Постойте тук, а аз ще се кача на мостика. Все пак трябва да погледна какво е станало с Евгений Александрович…

Личните впечатления на Н. П. Солуха: „Палубата беше затрупана с отломки, смесени с телата на убитите и парчета от човешки тела. Край оръдието на бака лежеше цяла камара убити. Навсякъде имаше смърт и разрушение! Силуетите на вражеските кораби изригваха залпове. От тях въздухът трепереше. В ушите се получаваше силно напрежение на тъпанчетата, стигащо до болка. Нашият крайцер се тресеше от собствената стрелба и от ударите на неприятелските снаряди.“ В рубката се разпореждаше лейтенант Николай Исхакович Зенилов, поел командуването на крайцера.

— Док — каза той на Солуха, — аз съм… в главата, но вие не ме пипайте. Ще издържа колкото ми се полага. Искам да зная предварително на кого от лейтенантите да поверя крайцера, когато си отида.

Солуха не можеше да даде точен отговор:

— Щакелберг пръв от офицерите се записа в синодика 34 34 Синодик (църк.) — църковен поменик. — Бел. ред. . След него останаха лейтенантите: Постелников, но той вече е в безсъзнание, Серьожа Берг — цялата му гръд е разкъсана. Мога да посоча само мичмани и прапоршчици от запаса. Впрочем чувах, че лейтенант Иванов XIII още се държи край оръдията си.

— А какво е положението на Николай Николаевич?

— Хлодовски е близо до агонията.

— Така ли?! С билет за Петербург в джоба… Капитан първи ранг Трусов беше с разбито лице.

Той лежеше в рубката, като крепеше при клатенето бутилка с минерална вода, от която гълташе направо. Редом с него се въргаляше ту на едната, ту на другата страна рулевият, на когото взрив бе избил очите от орбитите.

— Трябва да ви свалим долу — каза Солуха на капитана първи ранг.

Като въртеше глава, Трусов пълзеше към ъгъла на рубката:

— Оставете ме. Аз съм вече пътник за оня свят, но няма да напусна мостика. Превържете ме и нека съвестта да ви е чиста…

Лични впечатления на йеромонах А. Конечников: „Напълних джобовете на подрасника си с бинтове, тръгнах по горната и по батарейната палуба, за да правя превръзки. Матросите се биеха самоотвержено, ранените отново се стремяха да се включат в боя. На горната палуба видях матрос, на когото кракът му едва се държеше на жилите. Исках да го превържа, но той се възпротиви: «Отивайте оттатък, отче, там и без мене има много ранени, а пък аз ще се оправя!» При тези думи той извади моряшки нож и си отряза крака. По онова време неговата постъпка не ми се стори страшна и аз, почти без да му обърна внимание, продължих нататък. Минавайки пак през същото място, видях същия матрос — като се подпираше върху някаква тояга, насочваше оръдието към неприятеля. След изстрела по врага самият той падна като покосен…“

Свещеникът се върна в каюткомпанията, където над купчините обезобразени тела пърхаха птиците, пуснати на свобода. Илюминаторите бяха широко отворени, но не всички пернати напуснаха крайцера, излитайки в синия простор. Хлодовски настояваше:

— Пуснете ги…нека да отлетят… към дома, към дома!

„Рюрик“ бе ударен със снаряд под кърмата и започна да описва циркулация (подобна на онази, която изписваше в Жълто море флагманският „Цесаревич“). Лейтенант Зенилов намери сили да отговори на запитването на адмирала: „Изгубих управление.“ След размяната на сигнали вражески снаряд се вмъкна под бронирания калпак на бойната рубка и отведнъж свърши с всички живи…

Лейтенант Иванов XIII се сражаваше при батареите на левия борд, когато му викнаха от трапа:

— Константин Петрович, идете на мостика!

— Какво се е случило?

— Вървете да командувате крайцера…

От рубката още не бяха се разсеяли газовете от шимозата, Зенилов лежеше по очи край щурвала. Иванов XIII закачи с крак нещо кръгло и то се търкулна като топка. Той не съобрази веднага, че беше подритнал главата на капитан първи ранг Трусов.