Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— Вилхелм Карлич, опасно е… слезте долу в рубката!

— Оставете ме. Днес трябва да бъда юнак. Оттук ми е по-удобно да гледам и тук ме вижда цялата ескадра. В края на краищата на човек му е все едно къде ще умре!

Днес адмиралът като че беше решил да изкупи всички предишни слабости, перчейки се с показна храброст, за да не може никой да се усъмни в неговата смелост. „Цесаревич“ (с Витгефт) и „Пересвет“ (с Ухтомски), двата флагмана — старшият и младшият, — отново бяха подложени от Того на ураганен огън, за да се извади от строя командуването на руската ескадра. В пет и половина вечерта един японски снаряд разруши фокмачтата на „Цесаревич“ и адмирал Витгефт изчезна завинаги в краткия миг на ослепителното избухване… Върху решетките на мостика шльопна неговият крак с останки от панталон, който беше украсен с лампаз.

Това бе всичко, което остана от един човек!

Ослепен от взрива, капитан първи ранг Иванов се надигна:

— Къде е Матусевич?… Ненюков?… Драгичов? Всички от щаба на ескадрата бяха повалени един през друг. Мъртвите се примесваха с живите и мичман Еллис беше долепил лице в лицето на лейтенант Азариев, сякаш си даряваха последната предсмъртна целувка. Николай Михайлович Иванов дойде на себе си:

— Ескадрата не трябва да знае за гибелта на флагмана… Да не се сваля флагът на адмирал Витгефт! Ескадрата ще поведа аз… сам ще я поведа!

Той се олюляваше. От носа и ушите му шуртеше кръв.

— На румба… какъв е курсът? — попита той.

— Държим… сто и осемнадесет — отговориха рулевите, хващайки лепнещите от кръвта дръжки на щурвала.

17:43. Втори снаряд отнесе ходовата рубка на „Цесаревич“. Всички, които бяха оцелели от първия взрив, паднаха мъртви. Флагманът, водещ ескадрата, започна да описва безсмислена циркулация, но и сега ескадрата, която още не знаеше за гибелта на Витгефт, изпълнително се обръщаше в неговия килватер, смятайки, че адмиралът започва поредния маньовър…

Неочаквано за японците тя даже удвои силата на огъня, а техните кораби намалиха своя, много от тях излизаха от боя. „Якумо“ и „Асахи“ бяха разрушени от взривове, в пробойните плющеше вода. „Касуга“ и „Чин Йен“ едва се съвзеха от попаденията, като силно димяха. Отнесени бяха палубните надстройки на крайцера „Нисин“… Того смъкна фуражката от главата си! Запрати я върху решетките на мостика, хлъзгави от кръвта на убитите, и я стъпка с крак, мачкайки със скърцане адмиралската кокарда.

— О, богове… не може да бъде! — крещеше той.

Неговият „Миказа“ се превръщаше в развалина.

Мостиците и свардекът приличаха на купчина отпадъци от неизвестни конструкции. Гротмачтата, вече изпочупена, се беше наклонила над този хаос от обезобразено желязо, заплашвайки да рухне. Оръдейните башни мъртвешки мълчаха, изпускайки дим (на флагмана му беше останала една шестдюймовка). Палубата беше осеяна с убити. Ранените стенеха високо. „Миказа“ гореше…

— Изглежда, че те ме побеждават — призна Того. (Признанието на Того е отбелязано от двама странични наблюдатели — френския адмирал Емил Оливие и британския морски аташе, който през цялото време на битката не напуска Того, стоейки до него на мостика на „Миказа“. По думите на Оливие адмирал Того е потресен от решимостта на руската ескадра, която се приближава бавно към него, готова да загине, „за да спаси съдбата на войната и честта на Русия… Того издава заповед за отстъпление!“. Английският аташе допълва: „Того видя, че ще му се наложи да отстъпи пред невероятното упорство на руската ескадра, която беше решила на всяка цена да си пробие път към Владивосток.“)

— Лейтенант Сакурай — нареди Того, — пишете заповед. Това ще бъде една моя позорна заповед — за отстъпление.

— Не може да бъде, адмирале!

— Да, да… този път ние изгубихме.

— Отстъпление към Елиот?

— Не, в Сасебо… за ремонт!

(При отдаването на заповедта се бе появила пауза, която не може да бъде разбрана, без да се знаят порядките във флота. Обявявайки волята си пред флота, флагманът отначало оповестява „Гответе се да приемете заповед“, след което корабите са длъжни да му отговорят с вдигане на флагове: „Виждам ясно, разбрах ви.“ Чак след тази размяна на сигнали флагманът известява ескадрата за своята заповед.) Корабите вече бяха отговорили на Того, че са го разбрали и чакат разпореждания. Нито японците, нито русите знаеха още, че не само участта на Порт Артур, но може би съдбата на цялата война се решаваше в тази нажежена минута. И така, японската ескадра изчакваше заповедта за отстъпление. Но именно в този момент Того забеляза странната циркулация на „Цесаревич“. Той присви очи като две цепнатини: