Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

Но такава информация не постъпи. Налагаше се да изоставят картите на Жълто море, разгъвайки отново обширните листове на целия морски театър. Изискваше се бърз и решителен анализ.

„Щом я няма вече тенденцията им на юг, тогава… Тогава те отново стават невидими! Да допуснем, че крайцерите се оттеглят на север, където адмирал Йесен ще започне, разбира се, да търси коридор за завръщане към Владивосток… Къде да го чакаме? Навярно ще е най-удобно, ако ги пресрещнем край Владивосток, когато ще бъдат вече уморени и с изпразнени бункери.“

Но кое решение на Камимура се е оказало най-действено в тази ситуация, ние никога няма да научим! Японската история на войната съвсем не засяга тази тема, сякаш тя не е и вълнувала ума на адмирала. А пък английските източници, най-осведомени, също се лутат в различни догадки. Затова пък на нашите крайцери им е било ясно от самото начало — който и пролив да изберат за завръщането към дома, в края на всеки от тях могат да приемат срещния бой.

Японските фарове угаснаха. Вече се разсъмваше.

— Е — каза Йесен, — хайде да решаваме… Ние забихме брадвата си така дълбоко в цепеницата, че вече е трудно да я измъкнем обратно. Моля да не се забравя, че бункерите на „Гръмобой“ са изпразнени и вече не можем да танцуваме до припадък… Мислете!

Мощно попътно течение бавно отнасяше крайцерите на север. Трусов каза, че могат да се върнат през Охотско море:

— Като заобиколим Шикотан, ще се промъкнем през Лаперуз.

— Ти ще се промъкнеш — обиди се Дабич. — А моят „Гръмобой“ при твоя Шикотан ще въздъхне за последен път… с пара.

Андреев отбеляза пред Дабич, че е съгласен с Трусов:

— Изгори палубата! Напъхай в пещта даже рояла от каюткомпанията. Събери с метличка всичкия въглищен прах… Ако устискаме до Сахалин, там има склад за въглища при поста в Корсаков.

— Аз съм на същото мнение — каза Йесен, — още повече че повторният опит със Сангарския пролив няма да успее. Навярно при изхода от него ще ни причака Камимура… Той ще бъде последен глупак, ако не направи това!

На 12 юли, вече при обратния курс, срещнаха океанския параход „Калхас“ на британската „синьотръбна“ компания. „Калхас“ беше тръгнал от канадския Ванкувър към Йокохама с контрабанден товар. В бронираните сейфове на парахода „призовиците“ откриха кореспонденция за Лондон и което е най-главно — секретната поща на японски дипломати за Токио!

— Да се конфискува! — нареди Йесен. — За граф Ламсдорф, нека да прочете през свободното си време какво мислят чужденците за нас…

Близостта на севера се усещаше с приятна прохлада. Офицерите помъкнаха своите дюшеци обратно към каютите. Салов съобщи на Панафидин, че в района на Шикотан мъглата се задържа понякога месец, че даже и повече… Всички щурмани бяха крайно загрижени:

— Колко дни се движим по счисление, по уредите, даже без обсервация на звездите… Страшно е да се помисли!

Под конвоя на матроси „Калхас“ се отдели от крайцерите, следвайки самостоятелно към Владивосток — на съд! На 16 юли мъглата се сгъсти като сметана, а килватерът е опасно нещо — движещият се отпред не може да даде „стоп“ или „пълен назад“, тъй като в кърмата му веднага ще се вреже таранът на крайцера, който плава след него… Йесен поговори с Андреев:

— Положението е гадно! Принудени сме да пълзим в мъглата, докато не изгорим целия въглищен запас.

Вече започваме да се оплитаме в местните течения… Дали да не рискуваме през Сангарския пролив?

— Още веднъж? Но там ни чака Камимура.

— Щом трябва, ще се бием! — отговори Йесен… Студената вода на Ойя Сиво сгъстяваше плътните водни пари. Но щурманите не ги подведоха, извеждайки крайцерите точно в устието на Сангарския пролив. Моментът бе решаващ! Мощно изреваха въздуходувните помпи, от комините изригна дим — крайцерите набираха налягане в котлите, за да натрупат повече двигателна ярост в машините. От мостиците видяха в охраната на град Хакодате стария японски броненосец „Такао“ и като че ли корвета „Конго“ (също старичък). На далечно разстояние отново криволичеха японски миноносци, от които не можеше да се чака добро. Един очевидец е писал: „Ние продължавахме да се движим със същия ход, без да обръщаме внимание на неприятеля, един път тъкмо искахме да открием огън, но решихме да не изразходваме снарядите. Очаквахме при изхода (от пролива) да срещнем ескадрата на Камимура.“ Подир крайцерите упорито следваха японските миноносци, които също не стреляха, сякаш участвувайки в погребална процесия…