Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— А вие какво бихте искали да видите? — питат японците.

— Ами поне ПОЗНАТОТО МЯСТО на адмирал Того.

— Извинявайте, ние не знаем такова място… Каквото и да пише за Того чуждестранният печат, всеки ред за него е забулен в тайна — „Того се завърна в познатото място“, „Флотът на адмирал Того напусна познатото място“. Мнозина по света си блъскат главите да отгатнат координатите на свръхсекретното скривалище, където се укрива самият Того и където държи флота, но японците бдително пазят своята тайна. Затова пък ние, русите, сме знаели точно каква е работата! Можели сме и с пръст да посочим на картата: „Того е ето тук.“

… До 1889 година островите Елиот в Жълто море са почти неизвестни на европейците, докато руските хидрографи не направили първото им описание. Миниатюрният архипелаг на 60 мили северно от Порт Артур е създаден от природата криво-ляво от скалиста земя. Островите Елиот притежават удобни места за заставане на котва и хубав климат. Над тях весело кръжат морски гълъби, а огромното количество отровни змии прогонва пришълците. Сега между островите понякога преминава японският миноносец „Сиро Ниса“ („Тайното сияние“), известявайки за своето появяване със сигнал на рог. Той разнася по корабите на Того новата поща и списанията, пак той събира от корабите на Того изящните кутийки с праха на убитите за изпращане в родината…

В един от неделните дни японците предложиха на кореспондентите от САЩ и Англия морска разходка. Те предоставиха в услуга на желаещите миноносец, целия накичен с мантелети — снопове въжета, предпазващи от парчетата снаряди. Сред журналистите бе и консулът Джордж Кенън, чиито впечатления са публикувани след това в „Русский инвалид“. Кенън пише: „С приближаването към остров Дачан шан Дао ние забелязахме гъст дим, който излизаше иззад острова, и си помислихме, че това са някакви транспортни параходи. Ала какво беше нашето учудване, когато видяхме ЦЕЛИЯ ФЛОТ НА ТОГО, стоящ закотвен в пълна готовност. Особено силно бяхме учудени ние, американците.“

Сепинг Райт бе готов да скача от радост:

— Най-сетне! Ето го познатото място на Того… Оттук адмирал Хейхатиро Того, оградил се с мини и бонове 24 24 Бон (мор., от хол.) — плаващо съоръжение от поплавъци, греди, мрежи, салове и др., служещо за преграда, която предпазва пристанището или рейда от надводни и подводни вражески кораби, торпеда и т.н. — Бел. прев. , контролираше пътищата към Порт Артур. Дежурните кораби го осведомяваха за всяко движение на русите. Тук, в бърлогата на „познатото място“, Того държеше в готовност своята мощна ескадра, отлично осигурена с доставчици на въглища, с ремонтни и лазаретни съдове. Под гигантския флаг се полюшваше флагманският броненосец „Миказа“. Въведоха гостите в салона на адмирала, който ги поздрави с радостното съобщение:

— Вие ме заварихте в добро настроение, понеже научих току-що за изгледите в Япония да има великолепна оризова реколта…

Кореспондентите веднага отвориха бележниците, за да запечатат радостните думи, произнесени с унил израз на лицето. Того беше облечен в черни, небрежно увиснали панталони и бял кител с един орден. Камина, както в европейски дом, красеше салона му. Върху облицовката на камината лежеше безформено парче от руски снаряд. Играейки ролята на любезен домакин, Того разреши на чужденците да го подържат в ръка:

— Да не се порежете, то има много остри ръбове… Това парче едва не ме уби, но като прелетя край моята нищожна персона, то откъсна голям къс месо от крака на доблестния лейтенант Мацумура… Тъжен, но славен спомен!

Сепинг Райт сложи акуратно парчето на мястото му. Естествено, попитаха адмирала за крайцерите от Владивосток.

— Аз не се занимавам с тях — последва най-скромен отговор. А на въпроса на американците, кога ще се разправи с руската ескадра в Порт Артур, Того отвърна с незнание. — Това не зависи от мене — каза тихо той, — а от руския адмирал Витгефт, ако той отново се осмели да се измъкне от пристанището в морето.

— Оттук ще ви бъде лесно да го пресрещнете.

— Вероятно — сви рамене Того… Предложиха на гостите евтино уиски марка „Банзай“, отличен чай и оризови бисквити. Кенън попита:

— Вероятно вие, адмирале, имате много флагкапитани?

— Ние, японците, за този случай имаме старинна поговорка: „Кораб, който има седем капитани, непременно ще се разбие в камъните.“ И аз — каза Того, усмихвайки се скъпернически — много се развеселих, когато научих, че русите имат идентична поговорка: „При седем бавачки детето остава без едно око“…