Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— Сергей Николаич, вас ви прескочиха за наградата и единственото, с което мога да ви помогна, е да ви изпратя с призовата група на този „Командер“… И за какво ви е този жалък „Станислав“? Ние ще ви предложим за „Владимир“ — с мечове и лента!

— Ест — кратко отговори Панафидин…

Той оглави групата от „Рюрик“, а „Русия“, както и миналия път, изпрати групата на лейтенант Петров X.

— Пак забравих вашето име и презиме — извини се мичманът.

— Алексей Константинович — отговори Десети.

— Много добре. Да започнем огледа.

В трюмовете откриха релси, конструкции за железопътни мостове, вагонни колела. Явна военна контрабанда! Но капитанът по никой начин не искаше да предяви коносаментите 23 23 Коносамент (мор., от фр.) — документ, който подписва превозвачът на стока по море, като се задължава да я предаде на упълномощено лице. — Бел. прев. за товара и маршрута (а това е така подозрително, както ако човек, попаднал в полицията, откаже да посочи името и адреса си). Панафидин случайно забеляза в каютата една преса, в която бяха затиснати няколко книги, но разумно реши да си замълчи до някое време.

Накрая капитанът си призна:

— Дявол да ви вземе! Аз тръгнах от Шанхай.

— Но нали не сте китаец. Откъде дойдохте в Шанхай?

— От Ню Йорк, дявол ви взел! Не търсете коносаментите. Обещаха да ми ги изпратят чрез шанхайската поща. Ако сте решили да ме мъкнете до Владивосток за разправия, нищо няма да излезе, понеже в бункерите ми има въглища колкото за три лопати…

Провериха — да, горивото не стигаше до Владивосток. Йесен разпореди да се взриви съдът. Отпуснаха 30 минути на екипажа за събиране на багажа и за спасяване. Участник в похода си спомня: „В екипажа на парахода бяха само индуси, а офицерите — англичани. Англичаните ужасно ругаеха и най-вече проклинаха американската компания, която ги беше наела с твърдението, че в Тихия океан по никакъв начин не може да срещнат руските крайцери…“ Петров X подготви „Найт Командер“ за взривяване, а Панафидин се върна в каютата, която капитанът беше напуснал. Като разтвори върху масата пресата, мичманът взе изпод нея документите, които щяха да послужат като обвинителен документ пред „призовия съд“. Всички релси, всички мостове, всички колела рухнаха на океанското дъно… Едва успяха да настанят спасените по отсеците, а крайцерските музиканти вече отново свиреха тревога.

— Какво пак се е случило? — изтича на мостика Трусов и тогава му посочиха английския параход „Тсинан“.

Товарът на него се оказа ориз и захар, беше пълно с пътници. От флагмана Йесен нетърпеливо попита:

— Откъде идва и накъде отива „Тсинан“?

— От Манила за Йокохама… без контрабанда!

— А има ли жени?

— Женоря има достатъчно — отговориха „призовите“ матроси.

— Тогава… без оглед! Да запазим слабите женски нерви. Капитанът да изпусне парата от котлите и може да я вдигне отново, когато нашите крайцери изчезнат от хоризонта…

(Това беше направено нарочно, за да не могат англичаните да запрашат към Йокохама с предупреждение.) Зарадвани от такъв лек изход, британците много приветливо общуваха с русите, разменяха си цигари, разказваха охотно:

— Знаете ли как са нарекли вашите крайцери в европейските вестници? Навсякъде пише, че Русия си е осигурила на Далечния изток невидими крайцери, които никой не може да хване…

Нощта се спусна. Ярко светеха японските фарове.

Пред Камимура стоеше твърде сложна задача с много неизвестни като в трудна шахматна партия.

Върховното командуване на Токио го извести за руските крайцери веднага след като те бяха преминали край Хакодате, измъквайки се от Сангарския пролив. Последва първият извод:

— Веднъж използували този пролив, русите няма да се осмелят да се върнат обратно през него, тъй като няма съмнение, че ние ще засилим отбраната на Хакодате. По-скоро те ще тръгнат през пролива Лаперуз, обикаляйки Шикотан от групата на Курилските острови… Впрочем да изчакаме нова информация от морето.

Япония отведнъж затвори своите пристанища, както предпазливата молюска при вида на опасността захлопва половинките на раковината си. Вече нито един кораб не бе пуснат в морето, но затова пък Япония припряно приемаше всички, които бързаха да се скрият в нейните пристанища. Най-сетне на Камимура беше съобщено, че руските крайцери са се появили близо до Токийския залив. Умът на японския адмирал работеше съсредоточено:

„Тяхната тенденция за придвижване на юг ни кара да се досещаме какво са замислили като краен резултат… Сега при Порт Артур възникна отново нажежена обстановка, генерал Ноги е започнал да щурмува околните височини. Следователно наближава моментът, когато адмирал Витгефт ще бъде принуден да се реши на пробив с ескадрата към Жълто море. Значи — рззсъждаваше логично Камимура — владивостокските крайцери са се появили в океана не заради набег. Очевидно те ще заобиколят Япония от юг, устремявайки се в Жълто море, за да срещнат ескадрата на Витгефт и да я засилят със своето появяване… В такъв случай ние няма да тръгнем да преследваме крайцерите в океана. По-добре да ги пресрещнем край нос Шантунг, на близките подстъпи към Порт Артур! Но отначало ще изчакаме информацията за по-нататъшното придвижване на руските крайцери на юг…“