Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— Нищо! Японците са яки момчета, ще догребат… Спряха английския параход „Самара“, пътуващ с баласт. Нямаше основания да го задържат и те мирно и тихо пуснаха парахода. А скоро рефракцията обрисува фантастична картина на страшен японски броненосец.

— Не е ли „Тацута“? — гадаеха на мостиците. — Прилича…

Но ето че „броненосецът“ се приближи и се оказа обикновен пътнически кораб. Слънцето вече припичаше. По закритата променад-палуба се разхождаха издокарани японки с чадърчета, от кръговете на илюминаторите се показваха главичките на японски дечица. Срещата с подобна идилия беше толкова неочаквана, че матросите се струпаха край леерите, възбудени от това зрелище:

— А женичките им си ги бива… я виж какви са хубавици!

Йесен също изгледа докрай тази идилия:

— С жени и деца руският флот не воюва… Крайцерите изсвириха на прощаване със сирените и започнаха да се отдалечават от парахода, не нарушавайки с нищо неговото разписание за пътуване. Същевременно японските жени изпращаха въздушни целувки, а руските моряци махаха с ръце на японките, пожелавайки им добър път…

Точно в този ден министърът на външните работи граф Владимир Николаевич Ламсдорф прие в сградата до Певческия мост в руската столица английския посланик, пристигнал с протест. Скот нямаше намерение да се шегува. Той бе възмутен (съгласно инструкциите от Лондон). Англия вече се наежи. Как може? Тя е владетелка на моретата, а руските моряци и излъгаха като стара глупачка на битпазар…

— Да, слушам ви — каза Ламсдорф.

Без да бърза, Скот отвори една разкошна папка:

— Принуден съм да направя официално изявление. Този път няма да засягам вашите владивостокски крайцери. Но ние не можем да признаем за правомощни бойните действия на крайцерите от вашия Доброволчески флот на това убедително основание, че те са напуснали Севастопол под търговски флаг, с което са вкарали в заблуда турските власти, за да могат след това да пи-ратствуват с правото на силния срещу най-слабия по международните морски пътища. Задържани са от вас наши кораби, в това число и „Малака“, наета за рейс до Япония.

— Да — отговори Ламсдорф, — това ми е добре известно. Но задържането на „Малака“ е станало в рамките на общоприетите норми на международното „призово“ право, което във всички времена е позволявало на противниковите флоти да пресичат военната контрабанда… Цели три дни преди нападението срещу Русия Япония започна пиратски да залавя търговски кораби, отиващи във Владивосток с безобидни товари, и „световната общественост“ не протестира срещу тези разбойнически действия. Най-сетне, вие, господин посланик, няма да отречете, че листовете бронирана стомана за укрепване бордовете на японските кораби, както и многото тонове пикрин и мелинит за изготвянето на японската шимоза представляват важни стратегически товари?

От страна на Русия въпросът е поставен. Отговорът на Англия е готов:

— Правителството на моя крал не може да поеме върху себе си отговорността за търговските интереси на своите поданици, а бронираните листове стомана и пикринът в транспортния кораб „Малака“, задържан от вашите крайцери, представляват частен товар. Правото на лична собственост според всички известни в света закони остава свято и нерушимо. — Посланикът затвори папката така шумно, като че ли даде изстрел от сигнално оръдие. — В случай че вашето правителство не пресече разбойничеството на крайцерите по световните комуникации, правителството на моя крал ще бъде принудено да предприеме най-сериозни мерки с отиващи далеч последици…

На дипломатически език тази вежлива фраза означаваше почти „обявяване на война“.

Крайцерите „Русия“, „Гръмобой“ и „Рюрик“ увеличиха оборотите, насочвайки се направо към нетърпимия блясък на Великия океан…

Техните апарати „Дюкрете“ от сутринта засичаха такива телеграми: „Руските крайцери… спирайте изпращането на всички параходи с товари и войски:“ През деня уловиха от ефира страдалчески вопъл: „Русите започнаха конфискация на кораби, движейки се в северна посока…“ Йесен отреагира точно:

— В северна? Значи завиваме на юг…

По посока на движението крайцерите обстрелваха японските кораби, „при това беше забелязано, че много наши бомби не избухват, а пробиват докрай бордовете… А пък снарядите, които избухваха, понякога подпалваха околните предмети, но толкова слабо, че пожарите угасваха от само себе си“. Андреев каза на Йесен: