Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— На поход! Спешно. Гостите да напуснат корабите…

Крайцерите заминаха, сякаш никога не ги е имало тук, а вечерта върху рейдовите бочки се изкачиха грамадни раци и стояха там дълго, дълго, потраквайки с клещи… С наближаването на нощта Владивосток бе огрян от златни светлини, в градината както и преди звучеше музика, на тротоарите беше пълно с хора, които се разхождат, някъде бързаха на среща момичета с новички обувчици, но целият този живот вече не засягаше онези, които бяха заминали… може би завинаги!

Първата вълна небрежно, сякаш без да иска, полюшна „Рюрик“ и в клетката, която висеше над масата, птиците се разшаваха. Евгений Александрович Трусов се настани начело на масата в каюткомпанията.

— Е, поздравявам ви… Имаме право да се гордеем! Даже само юнските походи на нашите крайцери струваха на Япония много по-големи загуби, отколкото тя е понесла в продължителните боеве на Ялу и при Вафангоу, взети заедно. Това са точни данни! Вие знаете — продължи капитанът първи ранг, — че всички японци са по-чувствителни към онова, което става в морето, отколкото към сухопътните дела. Очевидно това е вродена черта на всички островни народи и този фактор трябва да се отчита. Сега в Япония (и не само там) са наплашени от нашите набези. Транспортирането на войски и товари се извършва вече не откъм западната, морската, а откъм океанската, източната страна на японското крайбрежие, накъдето сме се и насочили… в района на Токио!

— През кой пролив? — възникна веднага въпросът, един от най-насъщните сред въпросите за живота и смъртта.

— През Сангарския… право в гърлото на Япония. Да, наистина, проливът Лаперуз край Сахалин е много по-безопасен за излизането в океана, но по-добре този пролив да се остави за завръщането. Адмирал Скридлов настоя да се натоварят крайцерите с въглища над нормата. Даже ако минаваме през далечния пролив Лаперуз, в нашите бункери трябва да има по четиристотин тона въглищни запаси за всеки от корабите. Главното като че ли казах, останалото ще обсъдите без мене… с Николай Николаевич!

Щом командирът се отдалечи, веднага започна дискусия, в която Хлодовски си запазваше правото на последната дума. Кесар Шилинг — крайцерският Никита Пустосвят, готов да отстоява всякаква глупост с фанатизма на разколник, този път говореше напълно зряло и разумно:

— Не ви ли се струва, че още от времето на Райценщайн ние не преставаме с авантюрите? По същество всяка операция на крайцерите се крепи на старинния великоруски принцип — дано да се размине, дано да изкараме, дано бог помогне…

Прапоршчикът от запаса Арошидзе беше съгласен с барона:

— Във войната станахме такива нахалници, че даже е страшно!

— Относно нахалството — намеси се Юрий Маркович, охранен като шопарче, сресан в най-добрата бръснарница на града. — Не приемам тази дума, прапоршчик. Нахалник можеш да бъдеш на пазара или на опашката за билети на гарата. А за военните хора съществуват други понятия — риск и дързост!

Шкиперът Анисимов потупа механика по гърба:

— Умник! Веднага се вижда, че баба ти е писателка…

— Баба ми наистина е писателка, затова пък татко ми не излизаше от затвора. Дали не от това, мили старче, съм поумнял?

Хлодовски с готовност подкрепи темата за риска:

— Макар и с вода в трюмовете, даже и с последното парче въглища, сме длъжни да се върнем. А перспективите ни са сериозни — сега в Йокохама подготвят за изпращане по море нови дивизии под конвоя на два крайцера и един броненосец.

— Значи… бой? — попита лекарят Солуха.

— Вероятно. И затова ви моля, господа, да бъдете по-близо до матросите. Те са нашите младши братя. Докато ние отиваме на бой по призвание, те отиват на смърт от чувството за дълг. Да няма никакви юмруци! Дисциплината е капризно нещо, като улично момиче. Доверието на матроса към офицера трябва да се цени повече от подчинението. Само глупците изцяло се уповават на служебната дисциплина…

Всички се разотиваха. Старшият инженер-механик Иван Иванович Иванов се приближи до Конечников за благословия и той го прекръсти. Но младежта мина и без това:

— Всички сме под един господ — под Андреевския флаг!

Православни, лютерани, католици (и, струва ми се, даже един мюсюлманин — офицерът по минирането Зенилов) — всички дружно се катереха по траповете, дланите им полираха месинга на парапетите, и без това лъскави, а стъпалата на трапа бяха покрити с килим, но раят на каюткомпанията свършваше при твърдия праг-комингс 22 22 Комингс (мор., от англ.) — вертикални стоманени листове или дебели дъски, летви с височина до 60 см над палубата, ограждащи отворите в нея (люкове, шахти). — Бел. прев. и тогава кракът на всеки стъпваше в света на оголената груба броня…