Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

Витгефт свика съвещание на борда на броненосеца „Цесаревич“. Тук бяха флагманите, беше и Стесел с генералите.

— Какво очаквате от ескадрата? — попита ги Витгефт.

— Ние очакваме — от името на всички отговори Стесел — ескадрата да сподели героичната съдба на гарнизона. И когато гарнизонът си отиде, тогава и вие можете да вървите… където искате!

Флагманите решиха до идването на помощ от Куропаткин да не излизат от пристанището. На Витгефт му се стори малко едно съвещание и той ги събра повторно на съвет с чай. Беше решено съвместно, че ескадрата ще напусне Порт Артур за пробив към Владивосток само в краен случай…

Алексеев телеграфира от Мукден: „Гибелта на ескадрата в пристанището ще легне като тежка отговорност пред закона, като неизгладимо петно върху славния Андреевски флаг и честта на руския флот…“

Съгласете се, че тази констатация трудно може да се оспорва!

Докато Витгефт никога не оспорваше първенството на адмирал Макаров, изглежда, Скридлов го ревнуваше заради славата му:

— Лесно му е било в Порт Артур… с ескадрата! А да беше постоял на моето място, когато от флота са останали три крайцера и разни шалани. Там, в Артур, те още се къпят с шампанско, а Владивосток два месеца не е виждал захар…

Сведенията за това, какво става в Порт Артур, с мъка проникваха към Мукден, често вече остарели, а Владивосток беше известяван от Наместника телеграфически кратко. А пък вестникарската информация обикновено отразяваше само слухове, на които съвсем не можеше да се вярва. Скридлов, който имаше правата на командуващ флота, не разполагаше с пряка връзка с Порт Артур — ето кое бе лошото!…

Над града се събираше голям лилав облак, донесен откъм—океана. Притъмняваше. Вятърът разнасяше по „Светланска“ боклук и изпокъсани стари вестници, вдигаше се на вихрушка прахоляк, който беше толкова неприятен, че даже гимназистките закриваха лицата си с дамски воалетки. Вкъщи Скридлов бе посрещнат от жена си Олга Павловна, стройна англизирана дама, каквито художниците обичат да изобразяват върху седлата на породисти коне, и от скромната си дъщеря Маша, която беше пристигнала от Псков да работи в Морския лазарет. С тежка походка адмиралът се приближи до масата. Ординарецът постави пред негово превъзходителство чиния със зеленчукова супа, украсена с жълтък от яйце и белееща се сметана. В далечината сухо тресна мълния от приближаващата буря…

— Днес очевидно е по-добре да не закачаме нашия татко — каза Олга Павловна на дъщеря си. — Разстроен ли си от нещо, Коля?

Скридлов си наля чашка померанцевка.

— В нашите работи започна да се меси самият император. Съобщиха ми от Мукден за неговото желание крайцерите да прережат телеграфния кабел, свързващ Япония с континента. На нашите крайцери им се е понесла такава слава, като че ли всичко за тях е лесно и само кибрит още не са се научили да палят… А да се режат кабели, лежащи дълбоко на дъното — продължи Скридлов, ослушвайки се как върху перваза на прозореца падат първите капки дъжд, — е безумие…

Зад прозореца изведнъж плисна зашеметяващ порой.

— Отдавна му беше време — каза Маша, която даже на масата не сваляше касинката на милосърдна сестра. Скридлов я попита как вървят работите с госпиталя… — Това е… ужасно! — отговори дъщерята. — Никога не съм мислила, че може да се промиват рани с бензин. Няма спирт.

— Що за глупост? Ами че за пиене спирт винаги намират.

— Обаче марлята я потапят в сублимат. Топки от мокра марля напъхват в раните. И всичко е заради това, че няма стерилизатор.

— А защо няма?

— Казват, че е лукс. Струва скъпо…

Скридлов даде на дъщеря си своя личен фонд от сто рубли:

— Вземи, Машка! Купи сама този нещастен стерилизатор, но само да не се изпуснеш, че е с мои пари…

Вечерта Николай Иларионович каза на жена си, че сега наместникът изисква от него не морска, а океанска операция:

— Нашите крайцери трябва да се появят при Токио!

— Ти пак ли отказа, като за оня кабел?

— Не. Но предупредих, че от трите крайцера ще могат да се върнат само два. Това е в най-добрия случай. Погледни само картата: те излизат в Тихия океан през един пролив — Сангарския, а през кой ще се измъкнат обратно? През Лаперуз?

Между пръстите на жена му димеше дамска цигара.

— Коля, искаш ли да се отървеш от Кладо?

— А как?

— Предложи му в този поход да бъде с крайцерите…

Скридлов извика капитан втори ранг Кладо.

— Вашето предложение извънредно много ме ласкае — каза Кладо. — Но аз се боя да не си спечеля излишни врагове и завистници.