Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— Серьожа, способен ли си правилно да преценяваш събитията? Остави виолончелото на брега.

Сергей Николаевич се замисли. И даже се ядоса:

— Не! И да се случи нещо, поне ще има кого да прегърна на прощаване. Ще прегърна „Гуарнери“ и — сбогом, музика! Пък и струва ли си да бием в отсеците „Водна тревога“ преждевременно? Не забравяй, че руските хора са непоправими фаталисти. Ние се надяваме, че от всички лоши варианти на нас ще се падне най-добрият… Лека нощ, Даня.

Една вълна залюля „Рюрик“. Той трепна като задрямал човек, жално издрънчаха в клюзовете 19 19 Клюз (мор.) — отвор в носовата част на кораб за котвените вериги. — Бел. прев. котвените вериги, върху които вечерта се бяха настанили да нощуват грамадни раци. „Рюрик“ отново затихна, сякаш заспивайки. В неговите железни артерии тихо пулсираше застиващата кръв от технически масла и пара. Крайцерът спеше. Спяха и хората на него…

Владивосток, уморен от голямата горещина, водеше обичайния за тила живот. Жителите постепенно свикнаха с мисълта, че войната бушува някъде далече и до тях няма да стигне. Все така се носеха върху надутите гуми файтонджиите, като скубеха по червонец за пътуване „от единия до другия край“. На улиците оживено продаваха цветя и сладолед. Дамите си изписваха тоалетите от Париж. Богаташите излокаха цялото шампанско в „Шато дьо Фльор“ и преминаха на „Аб-рау Дюрсо“. В китайските магазинчета на Семьоновския пазар шаваха като червеи трепангите 20 20 Трепанг — търговско название на холотурия (морска краставица). — Бел. прев. , приличащи на внезапно оживели пури. В луксозните магазини не свършваха стоките от Шанхай и Хонконг, а китайските търговци убеждаваха купувачите да не се скъпят:

— Мой стока далом плодавай… много ефтино! „Владивостокски вестител“ скърбеше за нравственото падение на почтени бащи на семейства, които в дните на войната изживяваха „втора младост“, а нашествието на столичните „звезди“ оказваше лошо влияние върху младите гимназистки. Под заглавие „Човекът мълния“ вестниците съобщаваха, че собственикът на един женски хор, някой си Пузирьов, избягал от Владивосток, като откраднал касата. Много от неговите хористки останали на сухо, но затова пък в „интересно положение“…

Горещо, задушно. Прозорците в града са широко отворени…

Духовите оркестри напомняха за войната с песента за „Варяг“, още тогава станала народна. В ръцете на матросите яростно бухаха лъскавите тръби на хеликоните, блъскаха се със звън шумящите медни чинели, а барабаните изчукваха тревожна дроб:

През лятото без излишен шум започна секретната операция на спомагателните крайцери от Доброволческия руски флот за подпомагане на неговите далекоизточни събратя.

Англия свръхбдително охраняваше проливите в света, трепереше над своя Гибралтар, не позволяваше на турците да пускат през Босфора и Дарданелите бойните кораби на Черноморския флот. Обаче руските „Смоленск“ и „Петербург“ преминаха през турските проливи под търговски флаг, а в Червено море издигнаха бойните знамена, като закрепиха на палубите оръдия, скрити дотогава в трюмовете. На 1 юли те арестуваха британския товарен кораб, който караше за Япония ценен стратегически товар — взривни вещества, листове бронирана стомана и прочее. След като арестуваха още три английски кораба, доброволците ги изпратиха в руски пристанища. Още никой не предвиждаше последиците от тази война между рейдери, която Русия така храбро беше обявила…

Като че ли телеграфните кабели на агенция Ройтер, оплели цял свят, скоро щяха да се пръснат от изобилието на информация, която изригваше от бреговете на Тихия океан върху главите на читателите като мръсотия от канализационните тръби. Лондон беше главният цензор в Европа — именно там кастрираха истината за световните събития, отрязвайки в телеграмите справедливите неща за Русия, подчертавайки всичко, което я охулва. Поради това в другите държави, черпещи информация от агенция Ройтер, отношението към руския народ ставаше все по-лошо и по-лошо, а мнението за японците се подобряваше.

Тогава още не беше известно на широката публика, че Алфред фон Шлифен, началник на германския Генерален щаб, съветваше кайзера да използува трудностите на Русия в Далечния изток, за да се стовари с всички сили върху нея от запад. Именно тази заплаха от страна на Германия и Австрия не позволяваше на Русия да изтегли от западните си граници редовните, отлично въоръжени дивизии. Петербург не помръдна от градските казарми и своята гвардия.