Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

Куропаткин, седейки под иконите, постоянно изискваше подкрепления и скоро неговата армия стана съвсем не по-малка от японската. Армията в Манджурия растеше, растеше и растеше, а Куропаткин все отстъпваше, отстъпваше, отстъпваше („Трезв поглед върху нещата!“)…

— Колкото по-далече навлязат японците в Манджурия — доказваше той недоказуемото, — толкова по-добре за нас. Считам, че можем да отстъпваме и по-нататък, чак до Харбин, за да можем оттам да нанесем на японците удар със съкрушителна сила. За съжаление Генералният щаб не подкрепи моето мнение.

Ясно бе защо не го е подкрепил — там не бяха чак такива наивници! Куропаткин не жадуваше толкова за победа над врага, колкото се страхуваше от поражение. Изглежда, беше забравил завета на своя учител Скобелев: „Ако много се страхуваш да не бъдеш победен, никога няма да станеш победител.“ Куропаткин не умееше да воюва по целия фронт, той воюваше с отделни отряди. При това извършваше хитри маневри, но не с войските, а с канцеларските книжа. Съветският историк Д. И. Сорокин пише: „От началството Куропаткин се защитавал чрез перото. Опитен бюрократ, той пишел много гладко, умеел да хвърли прах в очите, превръщал черното в бяло.“ Куропаткин не само пишеше изкусно, той фалшифицираше военното положение (своето и на противника), или, просто казано — лъжеше и с лъжите си заблуждаваше Петербург и Генералния щаб. Той оправдаваше несполуките си с отмяната на телесните наказания във войската: „Ако пердашеха както по-рано нашите глупави ивановци, отдавна бихме подписали мир в Токио…“

Апокрифната преса уведомява русите:

Стратегията на постоянно отстъпление съвсем не допада и на царизма! Наместникът Алексеев (по думите на същия А. И. Сорокин) „препоръчвал, съветвал, обръщал внимание по отношение боевото използуване на войските; а самият Куропаткин, като не бил в състояние да се ориентира в това, което става, упорито осъществявал своя план — да се отстъпва на всяка цена, завеждайки японците дълбоко в Манджурия“. Но като, отстъпва, той откъсва армията все по-далеч от флота, обричайки Порт Артур на явно поражение.

Алексеев с всички сили „изтласква“ и ескадрата на Витгефт от Порт Артур, макар че като адмирал разбира последиците на този риск.

— Да допуснем — разсъждаваше наместникът, — че в открит бой с Того нашата ескадра загуби един-два броненосеца. Тяхната материална стойност е нищожна в сравнение с крайния резултат от войната. Когато преместим ескадрата на Витгефт във Владивосток, няма да има портартурска ескадра, както няма да има и бригада владивостокски крайцери. Но затова пък ще имаме Тихоокеански флот.

— Това, в края на краищата, е непоносимо! — избухна Витгефт. — От мене искат победи, сякаш съм адмирал Хорацио Нелсън.

„Не се оправдавам, а по съвест донасям — редеше набързо той до наместника. — Не се смятам за пълководец, командувам единствено по силата на случайността и необходимостта според съвестта и разбирането си до пристигането на командуващия флота“ (тоест на Скридлов).

— Наистина — задаваше справедлив въпрос Витгефт, — щом Скридлов е назначен на мястото на Макаров, по каква причина той изтърква служебните кресла на „Светланска“?…

Подобен въпрос отдавна вълнуваше защитниците на крепостта. Колкото и да стягаше Того обръча на блокадата, нашите героични миноносци неведнъж го пробиваха, смелчаци се заемаха да доставят пощата в Чифа или Инкоу с китайски джонки. Мислеха си, че и Скридлов ще се промъкне в Порт Артур, а тогава Вилхелм Карлович ще му стовари накуп и житото, и плявата. Но очевидно Скридлов не мечтаеше да стане герой — чрез трите крайцера на Владивосток той обираше много повече от каймака на славата, отколкото Витгефт със своята броненосна ескадра… Същевременно „Негово Квантунско Величество“, вече побеснял, с телеграми набиваше в главата на Витгефт да не разчита до есента на идването на Куропаткин. Той пишеше, че всичко, „което става по морето, прави огромно впечатление на Япония… унищожаването на превозите от нашите крайцери предизвика там истинска паника, а също така и излизането на ескадрата от Артур. Бъдете бдителни, не пропускайте благоприятната минута да излезете отново с Вашата ескадра, само че без да се връщате отново на артурския рейд…“.