Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— Не ви разбрах.

— Та вие сам казвате, че мнозина офицери от флота жадуват за места на корабите, не желаейки да се измъчват на брега. Щом приема предложеното от вас място, ще препреча служебния път на други, ще пред извикам излишни приказки, каквито и без това има достатъчно. Надявам се, че още не съм ви омръзнал много при щаба?…

Скридлов преразказа на Безобразов съдържанието на тази беседа, но той, другар и приятел, прехвърли разговора в неочакван фарватер:

— Николай Ларионич, на мене са ми чужди сплет-нйте, макар че един дявол знае какво се говори… В името на старата ни дружба искам да те предупредя, че ти си заел двусмислено положение. Прощавай, но хората приказват, че на Скридлов от господа му е отредено да бъде в морето, а не да седи в кабинета. От душа те съветвам — бъди като едно време, спомни си как на младини заедно с Макаров си атакувал турците на Дунава. Поне за тази операция сам поведи крайцерите!

Скридлов някак отпуснато се смъкна в креслото:

— Е, Пьотър Алексеич… от тебе не очаквах упреци.

Безобразов вдигна ръце като за клетва:

— Повярвай ми, това е от чисто сърце. Нали аз не ти казвам да си пробиваш път към Артур, където вече престанаха да те чакат. Но поне тук, във Владивосток, се покажи като флотоводец!

Скридлов изведнъж, стовари длан върху масата с такава сила, че от скъпите мастилници се търкулнаха капачките, излети от бронз във формата на шлемове на руските витязи от приказките.

— Разбира се! — викна той, ставайки (Безобразов също скочи). — Щом си решил, че като седя тук, се крия зад гърба ти, че те изпращам на смърт, тогава няма да отидеш повече в морето… Да! Постой на брега заедно с мене. Този път друг адмирал ще поведе крайцерите в океана.

— Кой?

— Йесен.

За кой ли вече ден от пристанищните шлепове, наобиколили крайцерите, вземаха въглища и брикети за гориво. От сутрин до вечер над корабите се носеше музика и надвисваше черен облак. „Въглищата са живот!“ — бе завещал на флота Макаров, и дългите редици от матроси, превити на две под тежестта на чувалите, мъкнеха гориво в бункерите на крайцерите — така мравките подреждат яйцата си в потайните хранилища на мравуняците. Въглищата за моряците, както и яйцата за мравките, са символ на оцеляване, надежда да останеш жив. Когато беше на вахта, Панафидин прие от брега един катер, с който Солуха и фелдшерът Брауншвайг докараха грамадна бутилка с рибено масло за възстановяване на малокръвните матроси.

— А какво има на брега? — попита ги мичманът.

— Почти като в блажената Аркадия, пълно е с хора…

След като предаде вахтата, Панафидин посети Хлодовски, молейки за разрешение да се отлъчи на брега. Старшият офицер си вееше заради горещината с красиво японско ветрило. Пред него лежеше още майският брой на американския вестник „Ню Йорк херълд“ с кореспонденция от Петербург за чествуването на героите от крайцера „Варяг“.

— Седнете… Американците пишат тук, че един от нашите матроси е получил в боя при Чемулпо наведнъж сто и шестдесет парчета от снаряд. Те го обгорили целия като вряла вода. Японските снаряди с пълнеж от шимоза 21 21 Шимоза (от японски) — мелинит, силно избухливо вещество, получено от пикринова киселина, с което се пълнят артилерийски снаряди и торпеда. — Бел. прев. се разпръскват на ситни метални парченца, които могат да достигнат две-три хиляди. Нашите от пироксилин дават не повече от стотина парчета. Като се вземе предвид, че оръжието на японския флот е осигурявала английската фирма „Армстронг“, то… изводите са печални.

— Защо? — учуди се Панафидин. — Нима някога сме имали съмнения в превъзходството на руската артилерия?

Ветрилото отчаяно трепкаше в ръката на Хлодовски.

— Там е работата, че още не сме имали… Може да вървите на брега — неочаквано каза той, без да завърши разговора.

Чак в края на улица „Ботаническа“, близо до Гнилия кът и Рекичката на признанията, където се бяха приютили градската беднотия и работниците, Панафидин откри сиромашкото жилище на пощенския чиновник Гусев. Старецът се зарадва, изтърси от коленете си охранения котарак:

— А, Серьожа… господин мичман. Ама че радост… Край самовара Гусев съобщи, че квартетът се е разпаднал:

— Полковник Сергеев, интендантът, хубаво свиреше на виола. А крадял още по-добре! Вече е под следствие, а пък така тънко разбираше музиката проклетникът…

— Значи не ходите у семейство Парчевски?

— Ами, къде ти! Че аз ходех там само заради моята цигулка, да не скучае. — Изглежда, че Гусев се досети какво мъчи мичмана. — То се знае, Вия Францевна е завидна госпожица. От татковите хонорари, и кю-тук да си, ще станеш красив. Господин Парчевски получава годишно повече от вашия Скридлов… А при вас във флота кога се става адмирал?