Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

Панафидин не се сдържа и разказа на Плазовски за разговора си с Житецки — че уж Йесен сега ще помъкне бригадата в устата на дявола, само за да оправи кариерата си.

— Подлец и мерзавец е твоят Житецки! — възмути се братовчед му. — Такива дребни душици в добрите стари времена са ги извиквали на дуел… Кой му дава право да обижда Карл Петрович, честен и порядъчен човек! Йесен го познаваме като ученик на Макаров, без вяра в неговия флаг няма какво да правим в морето…

Вълните мятаха игриво-радостно пенести пръски върху чистите палуби на крайцерите. Люлеенето се засили. Панафидин се „заклини“ в койката, за да не падне при накреняване. Отвори томчето на Томас Карлайл, който понякога пише така, че си струва да се замислиш: „Русия е безразлична към човешкия живот и към хода на времето. Тя е безмълвна. Тя е вечна. Тя е несъкрушима…“ Крайцерите се движеха с добра скорост, сигурни в себе си и в своето воинско щастие.

Случайният разговор за корабната артилерия, започнат от Хлодовски с мичман Панафидин в навечерието на похода, също така случайно, но напълно закономерно беше продължен на мостика на флагманската „Русия“, където прекарваха тревожна нощ контраадмирал Йесен и капитан първи ранг Андреев. Руските моряци свято вярваха в достойнствата на своята артилерия и тази вяра нито веднъж още не бе разколебана. Андреев обаче забеляза:

— Та ние още не сме изпробвали нашите оръдия в дуел с крайцерите на Камимура… Как ще реагира японската броня на нашите попадения? Къде и в кой момент ще задействуват нашите взривни устройства?

Йесен си спомни: през януари 1904 година, когато беше още в Петербург, го прие генерал Бринк, изобретателят на снарядните взривни устройства. Бринк горещо уверяваше Йесен: „Вие можете да бъдете напълно спокоен по отношение на нашата артилерия — безспорно тя стои по-високо от японската.“

— Накрая — разказваше Йесен — незабравимият Степан Осипич, благославяйки ме за крайцерската бригада, ми даде ясна инструкция и аз я помня наизуст: „Нашите кораби показаха превъзходство в артилерията пред неприятелските съдове…“ И затова струва ли си да се горещим прибързано?

Андреев отговори че действието на Бринковия снаряд може да се оприличи само на удар с брадва, който ще строши един сандък; а пък японският снаряд, натъпкан с шимоза, ще го превърне в прах.

— Американците пишат по вестниците си, че шимозата отделя такава температура, от която даже бронята плаче със стоманени сълзи.

— Е, те, янките, са известни бърборковци… Морето се освети от едра, много ярка луна.

— У, вълчо слънчице! — ругаеха я матросите. След полунощ срещу 7 юли Панафидин предаде от мостика в командирския салон по извивките на разговорните тръби:

— Не ни очакват и виждам светлината на японските фарове.

— Какъв цвят са? — попита Трусов.

— Бял и червен.

— Точно те показват входа на Сангарския пролив. Беше изсвирен сигнал „Тревога!“ и хората вече не напускаха бойните си постове. Солуха и фелдшерът Брауншвайг разнасяха по траповете специални носилки, в които ранените можеше да се носят даже вертикално, да се пренасят дори и през люковете. Заедно със санитарите се трудеше и свещеникът Алексей Конечников.

Стотици очи пронизваха коридора на пролива, в чиято вътрешност се беше стаила крепостта Хакодате, която прострелваше цялата средна част на Сангарския пролив.

— Седем миноносеца! — оповестиха сигналчиците.

В мрака на пролива миноносците отведнъж направиха завой и се втурнаха по посока на брега. Капитан първи ранг Трусов се отчая:

— Проклети скорпиони! Това значи, че вече са ни открили и сега ще заработи телеграфът към Токио…

На разсъмване крайцерите минаха покрай Хакодате, демонстрирайки презрението си към противника. Но градската крепост мълчеше и Хлодовски каза, че вестникарските клюки са се потвърдили:

— Всички оръдия в крепостите на японската метрополия са свалени от брега и са изпратени за щурмуването на Порт Артур…

Вярно, барон Шилинг под клетва твърдеше, че е забелязал навътре в залива на Хакодате силуета на китайския броненосец „Чин Йен“, но всички дружно се присмяха на Никита Пустосвят.

— Никой не ми вярва — обиди се баронът…

В седем часа сутринта бригадата крайцери се измъкнаха от теснината на Сангарския пролив и пред тях се откри величаво и спокойно стратегическият простор на Тихия океан…

Корабът „Такашима Мару“, който крайцерите потопиха, стана първата жертва. Но верни на себе си, руските моряци по-напред се убедиха, че целият екипаж е наскачал в лодките, а брегът не е далеч: