Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— Всичко това навежда на мисълта — каза Пла-зовски, — че при изхода от пролива действително ни причаква Камимура.

Но ето че проливът свърши, крайцерите едновременно загасиха светлините и се отклониха встрани, а миноносците продължаваха да ги преследват по курса на предишните светлини. Камимура го нямаше никъде. Крайцерите уверено лежаха на курса към Владивосток!

„Гръмобой“ успя да стигне до базата с последните парченца въглища. От вестниците моряците научиха, че Камимура отдавна вече ги е потопил.

В главите им още бучеше. Твърдата родна земя се клатеше под краката им като палуба. Наистина да извъртят за 12 денонощия повече от три хиляди мили — за това се иска умение…

Англичаните, обикновено сдържани в похвалите, признаха високите мореходни качества на екипажите на руските крайцери!

Англия подкрепя своя протест от 7 юли с мобилизация на матросите от запаса. Нейните адмирали започват застрашително разгръщане на британския флот, за да уплашат Русия. Лондонските вестници открито настояват парламентът да признае действията на руските крайцери за пиратски, за да може владетелката на моретата да получи юридическо право за тяхното безнаказано унищожаване. Хайд парк в Лондон, буржоазно свърталище на публични демагози, ежедневно гъмжи от митинги.

— Лейди и джентълмени! — призовават оратори с оръфани панталони. — Не изпитват ли прекалено много русите нашето гордо търпение? Сега тези вандали формират на Балтика втора ескадра с адмирал Рожественски, за да спасят първата, издъхваща на самото дъно на прогнилата портартурска бъчва подобно на умрял плъх… Ха-ха-ха! Аз питам вас, които имате удоволствието да се смеете заедно с мене, струва ли си да затрудняваме нашите стари приятели японците с разгрома на ескадрата на Рожественски в далечните морета? Не е ли по-добре, ако нашият флот го напердаши още тук… пред прага на Англия… в пролива Ламанш!

Действията на крайцерите от Владивосток и на доброволците в Червено море раздвижват целия свят, международната борса реагира с ново повишение на застрахователните мита. В деловите кръгове на САЩ се появява объркване, параходните компании прекъсват договорите за доставки в Япония, моряците висят из та-верните, отказвайки да изкарват в морето натоварените кораби. „Още не ни е омръзнал животът“ — казват те… „Ню Йорк хералд“ гъделичка любопитството на своите читатели:

„ТОКИО. Тук господствува голяма възбуда във връзка с придвижванията на владивостокския отряд. «Русия», «Гръмобой» и «Рюрик» преминали през Сангар-ския пролив, излизайки в Тихия океан…

НЮ ЙОРК. Спокойствието и независимата позиция на американската преса и публика по отношение на събитията в Червено море донякъде се измениха предвид възможността за залавяне на американски съдове от владивостокските крайцери в Тихия океан…“

Капиталистите от САЩ наемат за митингите някакъв професор по международно право, който настоява да се лее кръв:

— Защо мълчи нашият президент? Англия вече изведе своите ескадри, за да въведе ред по моретата… Нека всичките да ги потопим! — призовава този „учен“. — Всички руси… да ги издавим като котета!

Най-спокойно и с търпимост се държи германската преса: „Не може да се оспорва, че походът на крайцерите им донесе крупен успех.“ Немските адмирали бдително наблюдават крайцерите от Владивосток, изучават отдалеч тяхната оперативна хватка. Тирпиц и другите адмирали на кайзера не се вълнуват от паниката на борсите. Безразлично им е какво става с консервите задушено месо и всички релси и локомотиви, погребани на километри дълбочина. В резките и рисковани зигзаги на крайцерските курсове те виждат нещо ново в развитието на морската тактика, привлича ги руският военен опит по море, който сега трябва да се допълни, да се шлифова и да се прибави към първостепенните задачи на германския флот — за в бъдеще…

Адмирал Тирпиц отмести показалката върху картата и тя легна пряко на Цушимските проливи, като че ли ги заграждаше.

— Ние — каза той — напразно държим нашия кореспондент в крепостта Порт Артур. На нас ни трябва агент именно във Владивосток… Учуден съм защо в Берлин никой не е помислил за това по-рано?

За степента на интереса към тази война е най-лесно да се съди по броя на кореспондентите, прикрепени към японската армия и флота. Германия и Франция изпращат само по двама души, САЩ — 15 бързописци, затова пък от Англия пристигат наведнъж 20 журналисти. Но цялата тази тълпа от хора, жадуващи за сензации и хонорари, постоянно се оплаква, че „тези с дръпнатите очи нищо не показват“…