Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— Току-виж го уплашим! — смееше се щастлив мичманът.

Корабът „Лена“ отведе миноносците, след тях потеглиха крайцерите, пъхтящи шумно с въздуходувните помпи. Веднага възникнаха недоразумения — миноносците се задавяха от вълните, в механизмите им започнаха аварии. Продължаваха по-нататък, водейки „кученцата“ на буксир, като с ремък… Близо до Гензан пуснаха от ремъците „кученцата“ и те се втурнаха да търсят плячка. В този момент № 204 закачи с петата на руля подводен камък и се завъртя на едно място, другите заминаха без него. Миноносците се върнаха след доста време. От техните хилави мостици, приличащи на етажерки, мокрите до кости командири докладваха към флагмана „Русия“ на вицеадмирал Безобразов:

— Военни кораби в Гензан няма, запалихме кабо-тажници… Аз, двеста и десети: обстрелвах японските казарми, войниците избягаха към височините. Складовете в японските квартали са взривени. Аз, двеста и единадесети: китобойците на граф Кайзерлинг при нашето появяване веднага вдигнаха английски флаг…

— И защо не ги потопихте?

— Граф Кайзерлинг е руски поданик. Безобразов хвана рупора на „псувалника“:

— Какъв руснак е той? Трябваше да го потопите… това куче!

Взривиха № 204, за да не пречи на движението. „Лена“ взе под своя опека миноносците и ги заведе във Владивосток. В каюткомпанията на „Рюрик“ Хлодовски каза:

— Нещо при нас не е наред… От това нападение на Гензан — много шум за нищо, като сланина от кранта. Но японската агентура вече съобщава на Камимура за нашето появяване.

— Да се откажем от операцията? — вълнуваха се младите.

— Не! Но може да се промени генералният курс и да се появим на друго място, където японците не ни чакат…

Събитията потвърдиха опасенията на Хлодовски.

Но засега още нямаше причини за безпокойство и мичман Панафидин оглеждаше през бинокъла крайбрежните корейски села, които оставаха назад — със скорост 17 възла скоро крайцерите завиха от корейските брегове към морето. Екипажите бяха сигурни, че курсът до Квелпарт е само за заблуда.

Матросите говореха, че се движат направо за Чемулпо:

— Работата е ясна! Отиваме да взривим „Варяг“, който японците вече са извадили от водата. Нали не бива да се търпи, ако корабът, смятан за красота и гордост на флота, пътува под самурайски флаг…

Беше много горещо даже на мостиците, а в котелните отсеци — същински ад, огнярите падаха от умора. През нощта минаха покрай Дажелет, ефирът се изпълни с разговорите на противника. Сред трясъка на изстрелите и неразборията от стенания телеграфистите уловиха крайно необходимата фраза: „Русите… преследване… да се унищожат…“ Панафидин забеляза, че комендорът Николай Шаламов не се отделя от него също като бавачка, и това взе да омръзва на мичмана:

— Разбира се, благодаря ти за майчинските грижи, но все пак престани да ми бъдеш сянка.

Шаламов каза, че добрината трябва да се помни:

— Вие, ваше благородие, ме спасихте от заточение. Моята майчица пише от село да проявя старание. Не се сърдете! Такова е сега положението — война е… малко ли неща могат да се случат?

— И да се случи нещо, братко, ти не мене, а моето виолончело спасявай… То струва повече от кой да е мичман.

На 18 юни следобед крайцерите влязоха в Жълто море, а проливите край Цушима бяха бездимни, без платна, безлюдни.

— Няма жива душа! Сякаш сме се отбили на гробищата — вълнуваха се сигналчиците. — Комай Камимура с неговата Камимурочка са намислили някаква мръсотия… добро да не чакаме!

Матросите, които виждаха най-добре, бяха настанявани в „гарвановите гнезда“ по най-високите части на мачтите, за да забележат навреме опасността:

— Хайде, момко! На тебе, като на врана, ти се полага гарваново място. Само гледай да не се заплеснеш, че ще те напердашим… другарски.

Залезът на слънцето съвпадна с първия доклад:

— Отляво има дим… много пушеци. Отдясно също…

На мостиците стана и тясно, и шумно.

— Пребройте пушеците — заповяда Трусов на добре виждащите.

— Девет… и още някакви. Изглежда, от миноносци.

Скоро разпознаха „Идзумо“ под флага на самия Камимура, след него като желязна фаланга се движеше точно очертаната редица на броненосните крайцери. Останалите кораби се проектираха на фона на залязващото слънце, от което силуетите им се размиваха.

До Владивосток имаше 600 мили! Безобразов сложи очилата и разроши огромната си брада:

— Попаднахме на кучешка свадба! Завой на 16 румба! Крайцерите да се подредят в строй пеленг, за да се бранят откъм кърмовите плутонги при оттеглянето…