Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— Май че се размина — казваха матросите.

Ескадрата на Камимура изостана, а после отново изведнъж се освети от огън, гъст и безпощаден. Надлъж по хоризонта се мятаха от една в друга посока прожекторите. Камимура разстрелваше своите миноносци, взел ги в тъмнината за руски. Оцелели при атаката на нашите крайцери, те потъваха, избивани от своите снаряди… Щом това бе така, на адмирал Камимура му предстоеше сериозно да помисли за свещения акт харакири!

През нощта машините на „Рюрик“ се изтощиха заедно с огнярите и корабът започна да държи само 13 възла. Но всички оцениха подвига на групата в машинното и дружно подхвърляха възрастния Иван Иванович Иванов — инженер-механика на крайцера, — който после си призна:

— Колко години служба във флота, а не се научих да плувам. Измъкнат ли японците палубата под мене, и аз съм покойник, а моята женичка — вдовица с пенсия… На вас, младите, още ви е все едно. А аз, стареца, се замислям.

Посред нощ крайцерите попаднаха в буря. Топлият шумящ порой изми палубите им и, изглежда, сне напрежението от хората и метала. Всички започнаха да се прозяват:

— Ама като се строполя във Владивосток върху моята „служебна“, никакъв боцман няма да ме събуди…

Сутринта крайцерите срещнаха в морето грамадата на английския товарен кораб „Челтънхъм“ и на мостиците вахтените офицери припряно запрелистваха справочниците на „Лойд“… Намериха каквото им трябваше:

— Шест хиляди тона, работи за японците от лондонската фирма „Докофорд“. Още преди войната е обслужвал японската армия с курсове от Чемулпо и Фузан. Ще го завземем!

Призовата група откри в трюмовете на британеца важни стратегически товари, ценно оборудване за железопътната линия Сеул—Чемулпо, която японците строяха с рекордни темпове, даже нощем под светлината на факли… Като чукаха по траповете с прикладите на карабините, четиридесет руски матроси вече слизаха на борда на „Челтънхъм“. Капитанът беше хванат с веществени доказателства, но още се зъбеше, протестирайки.

— Това е насилие, това е пиратски акт, светът ще ви осъди…

— Е, хайде, кеп. У нас в Петербург също има професура по международно право, те ще се оправят… Откъде имате това чудесно дърво на траверсите? В никой случай не е японско.

— Американско е — бе принуден да признае капитанът…

С вой на сирените крайцерите влязоха в Златния Рог.

Владивосток им разтвори горещите си обятия…

Но командирите на крайцерите имаха доста претенции към щаба, който беше планирал операцията наслуки, и можеше да стане така, че нито един от трите кораба да не се върне обратно. Заслужилите капитани първи ранг особено се възмущаваха, че сега бойните им отчети ще бъдат редактирани от капитан втори ранг Кладо.

Скридлов каза, че плюе на всякакви писания, но за съжаление на писанията отдават голямо значение там:

— На таваните на великата империя! Какво сте се заяли с мене, Андрей Порфириевич? Кладо няма да ви заколи. Нещо ще поправи, някъде научно цитатче ще прибави, нещо може и да зачеркне и като погледнеш — вашият сух служебен отчет грейнал с всички цветове.

А скоро „благодарната общественост“ на Владивосток поднесе на капитан втори ранг Кладо оръжие с надпис. Парите за подаръка събраха с подписка. Сред другите внесе четири рубли и доктор Парчевски. Надписаното оръжие бе връчено в сградата на градската управа.

Най-сетне в печата беше обнародван списъкът на наградените офицери и матроси от бригадата на вла-дивостокските крайцери, но в този списък липсваше името на нашия мичман… Отначало Панафидин даже не съобрази какво се е случило, а когато разбра, беше го срам да гледа хората в очите. Само на братовчед си Плазовски каза всичко, което мислеше:

— Би било непристойно и глупаво да питам защо са ме прескочили. Ти си юрист, кажи ми къде е законната житейска истина?

— Законът и истината в живота са две различни понятия, които взаимно се унищожават. Съветвам те да забравиш оскърблението и да служиш, както си служил и по-рано — честно и свято!

— Честно и свято — вълнуваше се Панафидин. — Но къде е най-елементарната справедливост? Не съм ли правил всичко, което се полага на военния човек? Не съм ли се старал?…

Повече не отиде на „Алеутска“, не замина и на вилата на семейство Парчевски. Такъв позор потискаше мичмана, като че ли бяха го заклеймили с всеобщо поругаване. И му стана съвсем непоносимо, когато разбра, че Игор Житецки е получил „Станислав“ III степен. За какво? Този номер вече не можеше да изтърпи и реши да поговори с капитан първи ранг Трусов: