Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

Какво още може да се добави към това? Ами нищо.

— Вицеадмирал Скридлов научи за завръщането на ескадрата в Порт Артур едва на втория ден, 12 юни. Той отряза парче сьомга и го посоли.

— Е, какво да се прави? — попита той Безобразов. — Наместникът опищя телеграфа, изисквайки от нас активност. Но сега моментът на нашата активност съвсем не се вписва в хронологията за активността на Вил-хелм Карлович… Помолих наместника да ми даде дванадесет дни, за да си починат екипажите, а през това време ще направим оглед на машините. Но… Прочети сам!

Алексеев заповядваше: „Смятам за навременно незабавно да се изпрати отрядът крайцери в Японско море за действия върху комуникациите на неприятеля.“ Наместникът изискваше от крайцерите засилена оперативност, при това Витгефт трябваше да повтори опита си за пробив на ескадрата към Владивосток. А в случай че крайцерите се срещнат с портартурската ескадра, Безобразов трябваше да вдигне на нея своя адмиралски флаг.

— На Витгефт ще му се наложи своя флаг… да го свали!

Скридлов явно беше пресолил своята сьомга.

— Този път — каза той, дъвчейки — трябва да се вземат толкова въглища, че крайцерите да стигнат на юг от Цушима…

— На юг? Докъде?

— До Квелпарт и обратно…

Безобразов мислеше. След като помисли, каза, че информацията за японския флот не струва пет пари, а капитан втори ранг Кладо, който седи във военноморския отдел на щаба, миналия път е дал напълно неверни сведения за дислокацията на корабите на Камимура.

— По същество нашата предишна операция беше сполучлива авантюра, всичко се крепеше на страшен риск — дано се размине. На нас просто ни провървя, както понякога върви на глупаците.

— Не споря — съгласи се Скридлов. — Но за да помогнем на Порт Артур, не е излишно да се рискува още веднъж.

— Отново да ходим в гнездото на осите? Ще погинем…

Възрастен брадат чичко, адмирал Безобразов тъжно гледаше през дебелите стъкла на очилата към Скридлов, който още не се оплакваше от зрението си. Навярно в този момент на Безобразов му се искаше в предстоящата операция Скридлов да не седи тук, в креслото, дъвчейки сьомга, а да бъде до него на мостика на „Русия“, носейки за всичко, което ще се случи, същата отговорност, която му предстои да носи и на него, Безобразов…

Стената на кабинета беше заета от картата на Тихия океан.

— А пък ако на наместника толкова му се иска да вдигне шум — каза Безобразов, — нека крайцерите се отдалечат от бреговете и да вдигнат малко шум сред океанските простори… ей там! — Без да се оглежда, Безобразов през рамо забоде пръст в картата.

— Пьотър Алексеевич, виждам, че не искаш да отиваш към Цушима?

— Ти, Николай Ларионич, също не изгаряш от желание да видиш тези райски острови: Дажелет, Цушима и Квелпарт. Дотам аз мога да отида, но… как да измъкна обратно крайцерите? Камимура жадува за реванш, вероятно пази проливите при Цушима, както вярно куче своя любим кокал. Само да разклатим колибката му, и то ще се откъсне от синджира… Като измъкна чекмеджето на масата, Скридлов му хвърли връзката ключове от секретния сейф, в който имаше бутилка водка.

— Слушай, ние сме стари приятели, какво спорим?

— Ами аз не споря — вяло отвърна Безобразов. — Ако трябва да се ходи към Цушима, ще изпълня дълга си. Но е желателно да се пресметнат както следва запасите от въглища, за да ни стигнат за връщането.

— Пак ще изпратим миноносците към Гензан — завърши разговора Скридлов. — Докато ти въвеждаш ред при Цушима, „кученцата“ ще подушат от всички страни заливите на Корея… Граф Кайзерлинг, руски поданик, още преди войната закарал своята кито-бойна флотилия в Нагасаки, а сега японците я използуват за свои цели. Ако срещнеш край Гензан тези китобойци, потапяй ги всички, да вървят по дяволите… Какво има да се жали? Вехтории разни…

Хейхатиро Того не е бил гений на морската война. Просто силата на обстоятелствата е била на негова страна, а близостта на метрополията помага на ескадрите му да черпят ресурси от базите си, разположени под носа му. Того, както и другите японски адмирали, допуска немалко грешки, които в други случаи биха се превърнали в трагедия за японците, но условията на войната (все пак и факторът сила) му помагат. Сега, когато бе затворил Витгефт в Порт Артур, Того отново се почувствува окрилен. Славата осеняваше този твърд и необщителен човек, който обожаваше самотата на каютата. Сред японците излезе на мода да носят кесии с избродирано изображение на любимия адмирал… През тези дни жената на адмирал Того даде интервю пред кореспондентите на токийските и европейските вестници: