Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

Отдавна на Панафидин не му е бивало така хубаво, както в тази чудесна топла вечер. Изпитваше радост да стои край прозореца, възхищавайки се от панорамата на рейда, от златното изобилие електрически светлини по крайцерите. Гостите вече си тръгваха, довол-ни от вечерята. Пийналият Гусев дълго търсеше във вестибюла фуражката си от пощенската служба. Панафидин поправи пред огледалото острите краища на високата си якичка.

— Не ни забравяйте — трогателно помоли Вия. — Днес както никога ми трепна сърцето… от вашата музика!

Носейки калъфа на скъпоценния „Гуарнери“, мичманът си мислеше, че на младини може да се гордееш с ордена „Станислав“, даже и трета степен. Ще минат още три-четири години, и той вече ще е лейтенант. На обезлюдялото пристанище, едва осветено от мъждиви фенери, дежурният му показа рюриковската лодка. Сънените матроси с трясък нагласиха веслата, тъмната вода плисна изведнъж, а клиновете на веслата изпискаха като подплашени нощем птици… Сред гребците Панафидин забеляза в тъмното едрата фигура на комендора Николай Щаламов, който явно искаше да чуе похвала от мичмана за усърдието си. Като има сила, много акъл не трябва — дангалакът така мощно загреба, че веслото се разцепи на две, а такива „подвизи“ във флота се ценяха много високо.

— Юнак! — каза му Панафидин. — Още утре сутринта ще доложа за твоето старание на старшия офицер и се надявам, че ще те пуснат извънредно на брега… Само че гледай да не се напиеш, братле!

— По никой начин — беше приятният отговор. — Ние от оня случай внимаваме за пиенето… въздържаме се.

Порт Артур живееше и се бореше, впивайки ослепителните бивни на прожекторите в заобикалящите го фортове, скали и острови, изучавайки точно определените квадрати от морето и рейдовете. Вечер на булеварда свиреше музика, хората още танцуваха. Ресторантите работеха, но цените на продуктите вече скочиха. Кутия масло струваше 1 рубла и 20 копейки, десет яйца — 60 копейки. Много се употребяваха манджурските краставички — почти аршин дълги, но безвкусни, понякога предизвикващи холерни разстройства у хората.

Успехът на бригадата крайцери беше помрачен от поражението на войските при Вафангоу (град и гара по КВЖД на 150 версти северно от Порт Артур). Виновник за поражението беше Куропаткин, който с лека ръка заповядваше да се настъпва и не изпитваше угризения на съвестта, когато заповядваше да се отстъпва. Че как иначе, след като притежаваше „трезв поглед за нещата“? Тази проклета „трезвост“ беше по-лоша от непоправимо пиянство! Напътствувайки войските за бой, Куропаткин предварително подронваше моралния им дух с размирни думи: „Ако… се наложи да срещнете превъзхождащи сили (на врага), боят не е нужно да бъде доведен до решителен удар.“ Генералите не го и довеждаха…

Операцията на владивостокските крайцери отново отложи агонията на Порт Артур: гвардията на японския император намери гроба си на морското дъно край Цушима, пак там, в бездната, потънаха и обсадните оръдия на Круп, способни да разцепват железобетона на фортовете и да разкъсват путиловската броня на корабите. Защитниците на крепостта — войниците от гарнизона и матросите от ескадрата на Витгефт — още не губеха надежда за по-добри времена.

— Нищо, братлета! — казваха те. — Ако глистът Куропаткин не допълзи на помощ от Ляоян, значи Зиновий ще доплава от Кронщад и ще даде на Того хубав ритник…

Питерските пролетарии, докарани в Порт Артур още от адмирал Макаров, се трудеха денем и нощем. С помощта на доковете и кесоните те възраждаха предишната мощ на броненосците, разрушена от японските мини в паметната нощ на пиратското нападение. Наместникът Алексеев диктуваше от Мукден волята си, призовавайки Витгефт: „Да се излезе в морето за решителен бой с неприятеля, да се разбие и да се отвори (за ескадрата) път към Владивосток… Решавайте тази важна и сериозна стъпка без колебания.“ На 8 юни бро-неносецът „Победа“ свали от дъното си последните ремонтни кесони, водолазите се изкачиха на палубите и махнаха шлемовете на скафандрите:

— Край, братя! Дай да дръпна от цигарата… Сега с тази „Победа“ имаме шест броненосеца срещу шест японски. Битката ще бъде законна — танто за танто. Драсни ми една клечка… благодарско…

Витгефт издаде заповед да се прочистят от мини изходите от басейните, но го смущаваше (както и мнозина флагмани) това, че част от корабната артилерия се сражаваше на сушата и вече изглеждаше невъзможно да се пренесат оръдията от позициите обратно върху палубите.