Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— Чухме далечен тътен от стрелба, преминахме през плаващи останки от кораби, но русите… те са като невидими!

Като буреносна светкавица Камимура шареше по морето на резки зигзаги, мятайки се в различни посоки, но не откри русите. Ако тогава е било възможно да се наложат една върху друга картите с очертанията на техните курсове — руския и японския, — близо до остров Окиношима тези линии почти щяха да се допрат! Това означава, че в един момент противниците са се движили редом и само случайността им е попречила да се забележат. Навярно русите биха могли да кажат, че им е провървяло!

— На нас просто не ни върви — каза Камимура, поемайки от ръката на ординареца лакираната чашка с гореща бобена чорба, която, като се пареше, изсърба направо на мостика…

Неговите екипажи също обядваха. Завързали главите си с кърпи, матросите седяха върху раклите и между тях стоеше кофа сварен ориз. Върху чинийки, не по-големи от чаени, дадоха на всеки по две рибки, големи колкото сардинка, по една кисела краставичка и шепа зеленчуци. Две коренчета джинджифил на човек заменяха десерта, а след приятното пиене на чай матросите си вееха с ветрила. Кошници с книжни цветя, украсени с птичи пера, развеселяваха бедната обстановка в кубриците.

Камимура натопи пръст в аквариума и измързеливилата се печелийска змиорка, размахвайки опашка, се притаи в пясъка. Като наблюдаваше поведението й, адмиралът изказа предположение:

— Очевидно русите трябва да се търсят край Гензан…

През нощта срещу 3 юни в търсенето на „невидимците“ се включиха крайцерите „Чихайя“ и „Такачихо“. Сутринта русите вече арестуваха английския параход „Алантон“ до самите японски брегове, а Камимура безсмислено ги издирваше покрай бреговете на Корея, в съвсем друга част на морето. Японците се въртяха на остри галсове като вдървени, изгаряйки безцелно запасите от гориво, и чак след два дни техните „Телефункени“ приеха сигнал — руските кораби са забелязани при Сангарския пролив… Японските историци щателно са замаскирали тези позорни страници за безсилието на Камимура!

— Връщаме се към Цушима… в Озаки — каза адмиралът и като се държеше за полирания парапет на трапа, с бавна походка на пребит от умора човек слезе в салона, където древният кедър джудже, отгледан от прадедите му, го успокои със своята уникална издръж-ливост… „Ама че позор!“

Цяла Япония говореше за руските крайцери невидимци.

Цяла Япония се подиграваше на своя адмирал. Вестниците поместваха карикатури на Камимура…

В цялата история с нападението на владивостокски-те крайцери и до ден-днешен е замаскирана тайна, която не е лесно да бъде разшифрована.

При напускането на град Далний нашите войски успяват да откарат локомотивите, но затова пък оставят по коловозите на гарата повече от 400 вагона. Във военни условия всеки вагон е скъпоценен. Но вагоните се превръщат в куп дърва, ако няма локомотиви. Да се докарват по море локомотиви от Япония било безсмислено, понеже руската железопътна линия от 1524 мм не съвпада с японския стандарт. За да спасят положението, на първо време японците заменят локомотивната тяга с китайци. Хиляди кули сиромаси (за шепа ориз в края на работния ден) мъкнат на гърба си японските ешелони на далечни разстояния. Разбира се, впрегнатите вместо локомотиви китайски роби не могат да развият скоростта на локомотив. А пък да се сковават наново руските релси според размерите на японските би било дълга работа. Именно тогава Япония закупува мощни локомотиви от САЩ, чиито колела точно пасват на руските релси. По такъв начин този проблем с военните превози е решен. Но…

„Но — пише френското списание «Ревю милитаре» — тези американски локомотиви са унищожени при потопяването на японските транспортни кораби «Хитачи Мару» и «Садо Мару» от отряда владивостокски крайцери, поради което се наложило на японците да изписват локомотиви от Япония и да започнат полагане наново на руските релси…“ Заслугата на крайцерите е неоспорима!

Това са принудени да признаят дори англичаните: „Крайцерството на владивостокския отряд е най-дръзкото начинание от всичко, което са извършили русите. Това, че на руските крайцери им се удало да се скрият от ескадрата на Камимура, възбуди общественото мнение в Япония.“ И още как го бе възбудило!

Адмирал Ямамото, като се надигна с поклон зад масата, прие в министерския си кабинет депутация от разгневени токийски капиталисти и озлобени спекуланти на оръжие.