Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— Моля доблестните противници да ни дадат време, което е необходимо за спасяването на невинни хора…

Ескадрата на Камимура се намираше наблизо, в залива Озаки край Цушима, и Комаку пресмяташе времето, необходимо за пристигането на японските крайцери… Не му се удаде да измами Трусов.

— Колко минути ви трябват? — попита той.

— Не минути, два часа — увери го Комаку. Много е! В същото време палубата на „Садо Мару“ приличаше на картина от лудницата. Там всичко се беше смесило — хора и скрипци за вдигане на лодките, и само военни не се виждаха. Трусов каза, че Комаку ще остане в плен, а преводача ще освободят.

— Моля мичманите Плазовски и Панафидин да отидат на „Садо Мару“, за да въведат ред… Господин Комаку, от илюминаторите на вашия кораб хвърчат ли скъсани хартии?

— Не забелязвам такова нещо — отговори Комаку…

Поведението на крайцера „Цушима“, който се мотаеше наблизо, вече ставаше подозрително. От неговите антени на снопове излитаха искрите на радиотелеграфа, изпълвайки ефира с призивни сигнали. Трябва да се бърза, Безобразов също напомняше това…

Двамата мичмани, двамата братовчеди, скочиха в катера!

Крайцерите вече събираха от водата некомбатанти; а палубата на „Садо Мару“ изведнъж започна да се запълва с японски войници. Мнозина бяха пияни и се олюляваха. С някакво злорадство наблюдаваха от височината на борда приближаващия катер, в който имаше всичко на всичко двама офицери и осем матроси, стискащи в юмруци жалки револвери. Макар че на скрипци те още висяха лодки, никой от пияните комбатанти не искаше да се възползува от тях за своето спасение.

На „Садо Мару“ имаше около 1500 войници, коне, понтонен парк, а, изглежда, и обсадни съоръжения. „Офицерите — пише един очевидец — бяха поголовно пияни, пушеха пури, разхождайки се по горната палуба, и категорично отказаха да дойдат при нас“ (тоест на руските кораби).

Осмината матроси мълчаха, подушвайки нещо лошо, а между братовчедите започна диалог, за който може да им се прости:

— Ще ни пречукат! Те са страшно много, гледай само колко пияни има… Дали да се върнем, докато още не е късно?

— Ще успеем. Те няма да напуснат кораба си.

— Мислиш ли?

— Сигурен съм. Може и да са пияни, но разбират, че оттук до Сасебо е един хвърлей място и, разбира се, всеки момент може да дойде на помощ самият Камимура… ако той е в Озаки.

— И все пак какво да правим?

— Да се качим на палубата на „Садо Мару“.

— Та там ще ни разкъсат…

Все пак се качиха! Никога досега Панафидин не беше виждал толкова много празни бутилки, които на купчини се търкаляха по пътеките. Мичманите помолиха японците да напуснат кораба.

— Заради собственото си спасение! — призоваваха те.

В отговор се чу смях. Почти издевателски, този смях потвърди подозренията, че японците от „Садо Мару“ не са склонни да се предават. На катера слязоха всички пътници. След тях крачеше и английският капитан на кораба. Извикаха му:

— Къде са документите? Или сте ги унищожили?

— Аз — отговори наемникът — служа на параходната компания „Нипон Юсен Кайся“ и не зная нищо по военни въпроси освен своя курс, където ме задържаха вашите крайцери.

— Уточнете курса — поиска Панафидин.

— Не виждам причини да го крия… отивахме за Квантун! Тези военни части се готвеха за слизане в залива Ентоу. За останалото можете да попитате японския полковник… ето този!

Из рапорта на Плазовски: „Сред пушилката ми представиха един пиян японец, който не искаше да даде документите, но скоро неговият помощник, японец, си предложи услугите да донесе документацията.“ Английският механик се намеси в техния разговор, като съобщи дружелюбно на русите, че всички тези японски офицери не са изтрезнели още от Шимоносеки:

— Празнуват предстоящата победа при Порт Артур.

— А какво има долу? — попитаха механика.

— Отворете люковете и сами ще видите, че долу има…

Като се върнаха на крайцера, мичманите доложиха за кошмарната обстановка, която бяха заварили на „Садо Мару“. Безобразов помоли „Рюрик“ да се приближи до „Русия“ и предаде на Трусов гласно.

— Японският крайцер не си отива. Въртим се тук почти шест часа пред очите на цяла Япония и забавянето вече е опасно… Като не искат да се предават, няма да ги молим!

„Садо Мару“ беше взривен с торпеда. Руските крайцери се разгънаха към норд и чак тогава от далечината изплава крайцерът „Цушима“, като започна да спасява пияните… На мостика на „Рюрик“ офицерите и матросите искрено се радваха на скоростта: