Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— Така твърдяха в щаба на Скридлов… Зенилов улови плъзгащата се от клатенето чиния.

— Като стоиш на „Светланска“, много неща ще научиш…

Свещеникът Алексей Конечников не беше ловък като офицерите и изцеждаше расото си, мокро от разляната по него супа:

— Изостави ни майчицата закрилница…

През нощта срещу 2 юни Панафидин видя японските брегове, плъзгащи се като мираж покрай хоризонта. Преминаха Цушима благополучно. Нощта беше топла. В каютите имаше отвратителен задух.

Призори крайцерите навлязоха в района на оживен каботаж. Хоризонтът беше набразден от приличащи на лястовичи крила рибарски платноходки и от пушеците на параходите, напомнящи отдалеч капризно мацнати акварелни петна.

Възгласите на сигналчиците се посипаха изведнъж:

— Дясно на борд, курс тридесет — силует.

— Виждам ясно. От типа „Ниитака“. С три комина.

— Господа, познах го, това е крайцерът „Цушима“.

— Хубаво именце! Ето ви и Камимура…

(Според данни на японските щабове, станали известни по-късно, крайцерът „Цушима“ цял час е наблюдавал руските кораби, преди те да го засекат.) Ниската, сякаш притисната към водата сянка на крайцера прелетя нанякъде в мъглата, изчезвайки…

Свалиха отведнъж биноклите:

— Откриха ни! Сега ще се нахвърлят върху нас.

— Не предричайте. Макар че е гадно, но… все едно.

— Три пушека наведнъж — докладваха сигналчиците.

Японските транспорти, след като забелязаха русите, започнаха да се разбягват в разни посоки. „Рюрик“, „Гръмобой“ и „Русия“ се втурнаха да ги преследват. Небето притъмня, заваля дъжд. Тахометрите в рубките изщракваха увеличените обороти на витлата. Напрежението на преследването се изостряше от риска — видимост на японските брегове, близост на главните бази на противника, откъдето всяка минута можеше да се покажат окованите в броня муцуни на вражеските кораби. Оставяйки се на вълните, крайцерите откриха огън.

— Цел — войсковият транспорт „Идзумо Мару“.

В трюмовете на този „мару“ дремеха 18 обсадни оръдия на фирмата „Круп“, отлети за разрушаване на фортовете в Порт Артур и за разгрома на броненосците от ескадрата на Витгефт. „Гръмобой“ се стараеше да цели под ватерлинията, за да няма излишни жертви сред японците, тичащи в паника по палубата. Крайцерът пое от водата 105 души заедно с офицерите. Из отчета: „По отдалечаващите се лодки не стреляхме заради твърде разбираемото за руския човек чувство — липса на излишна и безполезна жестокост.“ Същевременно бе забелязано, че някои японци не искаха да се спасяват и плувайки във водата, размахваха юмруци към крайцерите. Един командир на полк, плаващ на „Идзумо Мару“, разкъса самурайското знаме и си разпра корема с кинжал.

Крайцерът „Цушима“ се държеше странно — наблюдавайки отдалече как русите унищожават японските кораби, не предприе ни най-малък опит за тяхната защита. Обаче в апаратите „Дюкрете“ се улавяше упоритата работа на неговите германски „Телефункени“ и Безобразов нареди да се заглушават радиопредаванията, за да обърка адмирал Камимура сигналите на „Цушима“…

В рубката на „Рюрик“ капитан Салов бе определил по справочниците на „Лойд“:

— Цел — „Хитачи Мару“, шест хиляди тона… Корабът беше препълнен с гвардейска войска от гарнизона на Хирошима, бързаше за Далний и го командуваше английският капитан Кембъл. Сигналчиците даже успяха да го разгледат: — Не е японец! Червенокос като уличен барбос 16 16 Барбос (рус.) — порода дребни кучета със смесена кръв. — Бел. ред. …

Както стана ясни след войната, сър Джон Кембъл, който се наел да служи на японците за пари, предишния ден се бе заклел да стовари на всяка цена в Далний 1100 войници и 320 коня. И затова след заповедта да спре, той насочи грамадата на кораба си право срещу „Гръмобой“, за да го протарани с цялата маса на корпуса. „Гръмобой“ се отклони от удара, като откри огън. Четирите мачти на „Хитачи Мару“ се тресяха като дървета при буря. Когато започнаха да измъкват от водата пленници, измъкнаха и самия капитан Джон Кембъл, на когото Дабич направи строга бележка:

— Като се опитахте да направите таран на моя крайцер, вие, сър, доказахте блестящо своята храброст, но същевременно доказахте и руската поговорка, че един пие, а друг плаща…

„Хитачи Мару“, обгърнат от пламъци, отиде под водата. Флагманската „Русия“ и „Рюрик“ вече държаха на мачтите си международния сигнал, нареждайки на „Садо Мару“ да спре. На борда на „Рюрик“ се качи капитан-лейтенант Комаку с преводач. Той веднага започна борба за печелене на време, убеждавайки капитан първи ранг Трусов, че на „Садо Мару“ има повече от хиляда некомбатанти и 23 пътници, сред които и европейци: