Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— Бог ми е свидетел, нямам нищо общо. Такова е колегиалното решение. С този въпрос по-добре се обръщайте към Стесел.

Редовите воини от флота и армията, въвлечени в общата касапница, още вярваха, че Куропаткин ще ги спаси, без да се досещат, че вече са предадени на смъртта. Куропаткин, въоръжен с „трезв поглед за нещата“, предаваше една след друга позициите.

— Главното на война е навреме да отстъпиш — твърдеше той. — И не се страхувайте от неуспехите, те само укрепват нашата армия…

Далний, гиздав град градина, който струваше на руската хазна немалко пари, още се надяваше на нещо. B градините цъфтяха чудновати цветя, докарани от нос Добра Надежда, на полянките сънливо се излежаваха бенгалски и усурийски тигри. Куропаткин предаде Далний без бой заедно с изправните докове и работещата електростанция. Като овладяха Далний, японците изведнъж получиха великолепна база за миноносците. Порт Артур се напълни с бежанци, успели да грабнат със себе си жалки вързопи с покъщнина. Само малцина имаха пари да наемат рикша, останалите се влачеха пешком. Една възрастна чиновничка от КВЖД, загубила мъжа и децата си, бе спасила само един папагал.

Озлобената птица дереше с човка лицето и ръцете на стопанката, а бежанката, вече полупобъркана, ласкаво притискаше към гърдите си жестоката птица — последното, което й беше останало от предишния живот.

Отдалечен на безопасно разстояние, погълнат от интриги, които го отвеждаха под сянката на дворците и Царское село, Куропаткин мъгляво бе обещал спасение на Порт Артур, но… можеше ли да се вярва на този дърдорко? Витгефт вече не му вярваше. На 22 и 23 май той свика две съвещания поред. На първото съвещание бяха генералите, на второто — флагманите. Генералите отказваха да върнат оръдията от брега, искаха и в бъдеще да разоръжават корабите, за да усилват бреговата отбрана. Моряците пък казваха, че не бива да се дава на армията оръжието от флота, тъй като Куропаткин и неговите генерали предават позициите без бой, заедно с корабната артилерия. Командирите на броненосците, почитащи заветите на покойния адмирал Макаров, изискваха от Витгефт да изведе флота в морето:

— Нас са ни обучавали за сражения в морето. Не да умираме, закотвени в обидно бездействие, а да загиваме в честен бой. Глупаво е да се разглежда Порт Артур откъснато от държавните интереси. Но да гледаме по-широко — Русия ще преживее загубата на Порт Артур, но руският народ никога няма да прости на своя флот, ако загубим и Владивосток…

Витгефт каза, че споделя същото мнение и е готов да умре в бой, но по този въпрос много неща зависят от наместника в Мукден и не само от него:

— Добре би било, ако ни благословеше сам господарят…

… Набелязаха излизането на ескадрата за 10 юни.

Флагът на Йесен още се рееше гордо над „Русия“.

— Да се свали! — заповяда му Скридлов. — Заради това, че потрошихте „Богатир“, от днес вашият адмиралски флаг ще бъде издигнат над осакатения от вас крайцер… позор! Отстранявам ви от командуването на бригадата, крайцерите ще поведе Безобразов…

Мичман Панафидин се обърна към Безобразов:

— Имах нещастието да бъда на мостика в момента на засядането на „Богатир“ върху камъните, ще бъда ли персонално наказан за аварията?

— Персонално е наказан вашият адмирал — отговори Безобразов. — Що се отнася до аварията с крайцера, грешки в магнитната девиация на компасите се случват… не само при мичманите!

Панафидин каза, че „Богатир“ — ако го отлепят от камъните — е обречен да стърчи в доковете, а на него му се иска да воюва:

— Вече подадох рапорт до Райценщайн за преместването ми на „Рюрик“, но в щаба ме отрязаха. Осмелявам се втори път да ви моля за прехвърлянето ми на крайцера „Рюрик“, още повече че мястото на младши щурман там е вакантно.

— Вакантно след… след кого?

— След самоубийството на мичман Шчепотиев… Безобразов го изпрати при командуващия флота.

— Какво има да се говори? — каза Скридлов. — Вашето желание да служите на „Рюрик“ е напълно естествено… Хвала ви!

Излизането в морето беше предшествувано от размяна на телеграми:

НАМЕСТНИКЪТ — до СКРИДЛОВ: Усилията на неприятеля се насочват от суша и море към Порт Артур. За отвличане на удара и оказване помощ на Артур… Ще бъде крайно важно, ако крайцерите можеха да проявят активност в Японско море, като се има предвид, че броненосците в Порт Артур вече завършват ремонта…

СКРИДЛОВ — до НАМЕСТНИКА: Започнах да подготвям експедиция на крайцерите в Жълто и Японско море… готови сме да започнем да действуваме. Необходимо е предварително да знаем момента на най-голямото напрежение (в обстановката)…