Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

Но какво можеха да направят те сега? Ами нищо. След черния за японския флот ден, загубил множество кораби, Того не смееше да отслаби себе си при Порт Артур, за да подсилва ескадрата на Камимура за набези срещу Владивосток.

На 8 май Йесен нареди на хората да си починат и да се обръснат:

— Пристига влакът с адмиралите Скридлов и Безобразов. Нали новите командуващи трябва да се посрещнат с чест и почести…

Той прехвърли адмиралския флаг на „Русия“.

През цялата страна в един вагон пътуваха двама вицеадмирали. И двамата брадати, и двамата заслужили: Николай Иларионович Скридлов, командуващ Тихоокеанския флот, и Пьотър Алексеевич Безобразов, който трябваше да командува Първа тихоокеанска ескадра (Втора ескадра по същото време се формираше на Балтика от незабравимия Зиновий Рожественски). Пътуваха дълго…

След Байкал се прехвърлиха в експреса на КВЖД, но още нестигнали до Харбин, бяха спрени с известието, че Порт Артур вече е отрязан и с него няма връзка. Наместникът квартируваше в Мукден и не пожела да види адмиралите. Явно огорчени от оскърбителното му невнимание, адмиралите продължиха нататък по линията. Вечеряйки, те разговаряха за Порт Артур, който вече бе станал капан за руската ескадра. Скридлов винаги бе смятал за непростима грешка използуването на Порт Артур. Беше му жал за милионите, които изсипаха за устройването на град Далний (наричан от моряците „Излишен“ или „Вреден“).

— Ние имахме и сега имаме — твърдеше Скридлов — само една база на Далечния изток — Владивосток, и затова беше глупаво да го занемаряваме, като го използуваме за базиране единствено на крайцерите. И стана така… Защо не се храните, Пьотър Алексеич?

— Тежко ми е. И настроението ми е… отвратително!

— Стана така, че аз, командуващият флота, съм отрязан от него на хиляди мили, а ти, Пьотър Алексеич, само насън ще видиш онази могъща ескадра, която са те назначили да командуваш…

— На Витгефт — рече Скридлов — му се налага да съчетава оперативните планове с амплитудата на колебание на морското равнище. Разбира се, англичаните не са глупаци — вземи си го, боже, то не ни подхожда! А пък ние, сивите мечки, взехме че се зарадвахме! И помъкнахме нататък чували със своите вехтории. Че някои даже къщи си направиха в Порт Артур! Библиотеки и рояли помъкнаха от Питер. Театър създадоха… с цигани! Сега край на тези танци-манци. Всичко излезе сапунен мехур…

Сутринта адмиралите се събудиха.

— Къде сме? — попита Безобразов.

Скридлов бе идвал по тези загубени места и като надникна през прозореца, където се мяркаха вили и градини, широко се прозина:

— Минахме Седанка. Следва спирката при разклонението и после е градът…

На гарата на Владивосток адмиралите съзряха огромна реклама на цигарената фабрика „Дарлинг“. Джентълмен и писана красавица пускат кълбета дим, а под тях — стихове: „Откакто пуша «Дарлинг», безумно теб обичам. 10 броя — 20 копейки.“

— Идиоти — възкликнаха адмиралите.

На перона ги чакаха градските власти, високопоставени чинове от комендантското управление, началникът на пристанището адмирал Хаупт, имаше и дами, без които никъде не е мислим нормалният човешки живот.

Скридлов веднага намери с поглед Йесен:

— С колко фута разцепихте дъното на „Богатир“?

— Със сто и шестдесет, считано от носа.

— При Петър Първи биха ви отсекли главата.

— Зная! — храбро отговори Йесен.

— Каква полза от вашите знания… нали няма крайцер! Бяха четири, а останаха три. Сега за вашите три крайцера от Петербург изпратиха двама заслужили адмирали. Като се брои и вашата персона, на всеки крайцер се пада по един адмирал. Шега ли е това?

В същото време Безобразов вече „затягаше винтовете“ на началника на пристанището Хаупт заради бъркотията с калибъра на снарядите.

— Вие донасяхте ли за това безобразие в Адмиралтейството?

— Тъй вярно. Докладвах…

— Колко пъти?

— Не помня. Струва ми се, четири пъти.

— Четири? А защо не всеки ден? Защо не сто, защо не хиляда пъти? Или вие сте от вчера на този свят? Или не познавате порядките в нашия руски бардак? Или ви се досвидяха петачетата за телеграмите? Жалко че тук има дами… бих ви казал!

Сред тези, които бяха удостоили началството със своето присъствие, естествено, се намираше и мичман Игор Житецки, изтъкнатият кандидат за мъж на Виечка Парчевска. Мичманът бе дребна птичка, нещо като улично врабче, но бдителният орел Скридлов все пак забеляза неговата нищожна личност в своето обкръжение: