Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

Плъзгайки се по решетките на мостика, до него се доближи Йесен:

— Александър Фьодорович, вие не сте виновен. Единствен аз съм виновен за това и цялата зина за аварията поемам върху себе си…

С цялата носова част на разкъсания си корпус крайцерът беше заседнал върху острите камъни. Като че напук, чак сега мъглата се разсея и щурманът веднага определи мястото на аварията:

— Нос Брюс… залив Славянка… здраво сме заседнали!

Бяха заседнали така, че носът на крайцера се бе извил на една страна. През огромната пробойна водата вече запълваше отсеците, намиращи се след таранния форпик 15 15 Форпик (от английски) — носов отсек на морските съдове, разположен непосредствено до форщевена. — Бел. прев. . Стеман крещеше в мундщука на разговорната тръба да не жалят въглища и пара в машинното:

— Колкото можете… дайте… най-пълен назад!

Витлата работеха с такава мощ, че изпод кърмата на осакатения „Богатир“ изригваше истинска Ниагара, но крайцерът не помръдваше. Скалните зъбци вече бяха се впили в обезобразеното тяло, като не пускаха плячката си. От Владивосток извикаха буксири и ледоразбивача „Надьожний“. Беше обявен аврал, матросите прехвърляха въглищата от носовите бункери в кърмовите. Всички работеха, без да се щадят, разбирайки, че бригадата, лишена от „Богатир“, ще остане с три вимпела срещу мощната ескадра на Камимура… Ледоразбивачът ги теглеше за кърмата към чиста вода, но силите не достигаха и адмиралът извика в залива Славянка „Русия“, за да теглят съвместно. Андреев докара своя крайцер заедно с миноносци, за да охраняват аварийния район.

— Сега има голяма опасност от появяване на японците — каза той при срещата с Йесен. — Разбира се, тяхното разузнаване вече е надушило за аварията, в града само за това бърборят…

Призори вятърът задуха с небивала сила, привечер бурята достигна десет бала. „Богатир“ започна да се накланя ту на единия, ту на другия борд. Всички чуваха стърженето на разкъсвано желязо.

— Положението е критично — разсъди Стеман. — Страхувам се, че моят „Богатир“ е изведен от строя до края на войната…

Лъчът на прожектора, включен от мостика, ту осветяваше късче безлюден бряг, ту като стълб се насочваше към облаците. Механиците доложиха, че ако водата навлезе по-навътре от носовите отсеци, кърмата ще легне по-ниско от корпуса и тогава крайцерът ще се пречупи на две. Йесен реши да закара екипажа на брега:

— Нека да запалят огньове, ще могат да се поизсушат и да се сгреят…

Вече с риск за живота си матросите напускаха кораба. През нощта размахът на бордовете на крайцера достигна 22 градуса. Когато „Богатир“ се люлееше, каменните „бивни“ се забиваха още по-дълбоко в дъното му. Стеман извика Панафидин:

— Къде сте скрили виолончелото си?

Беше безполезно де се преструва:

— Не зная. Матросите го скриха някъде в долните помещения.

— Тогава им кажете да извадят виолончелото от своите скривалища. Водата от носовите отсеци е тръгнала по-нататък и може да залее вашия… как беше? „Гуарнери“, струва ми се…

Към шест часа сутринта последни напуснаха крайцера адмиралът и офицерите. Обезлюденият „Богатир“ дрънчеше с корпуса си, търкайки дъно по скалите, после се обърна малко наляво. Появи се първата искрица надежда. Вятърът полека стихваше. Като се грееха на загасващите огньове, бездомни като цигани край разорен табор, богатирци умуваха какво да правят по-нататък:

— Може и да ти се плаче, но трябва да се демонтира носовата кула, да се свалят оръдията, после да се отреже с трион мачтата… Колко работа има!

Панафидин изживяваше катастрофата по свой начин:

— Ако сме се движили по счисление — призна си той на Стеман, — грешката е била допусната с изкривяване на курса. Това значи, че е била лошо регулирана магнитната девиация на пътните компаси.

— Защо ми говорите това? — настръхна Стеман.

— Затова, защото последния път аз сверявах таблиците с девиацията за всички компаси на крайцера.

Стеман му наля в чашата коняк:

— На вас, мичман, непременно ви се иска да изиграете ролята на благороден подсъдим. Няма нужда. Моля ви. Мълчете. На никого нито дума. Дори и да сте сбъркали с девиацията, тук и без вас се събраха много виновници… По дяволите всичко това!

Сутринта матросите се върнаха на крайцера. За да го облекчат, свалиха много тонове верига с котвите, комендорите започнаха демонтажа на носовата артилерия, освободиха погребите от тежестта на снарядите. Като не забравяха за заплахата откъм морето, хората наблюдаваха хоризонта. Честите рефракции в атмосферата рисуваха мнима опасност… По тези краища се случваха такива неща — в океана виждаха градове със заводски комини или ескадри от кораби, които не съществуваха. Точно тези дни полицията във Владивосток залови подозрителен „манзу“, в чиито дрипи намериха японски въпросник. Сред многото въпроси към шпионина имаше и такъв: „Здраво ли седи на камъните «Богатир», русите надяват ли се да го спасят?“ Излиза, че японците са били известени за аварията на крайцера…