Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— Отмъстихме все пак за Макаров! — казваха артурци. — Сега ще излезем с ескадрата в морето — на бой…

Но предпазливият Витгефт издигна сигнал:

— Разрешавам на екипажите отпуска на брега… Японската преса, обикновено бъбрива, този път мълчеше (в Япония дълго време не знаеха за съдбата на загиналите кораби). Того вероятно би преживял тези загуби като закономерни в хода на голямата война. Но в същия този черен за него ден броненосният крайцер „Касуга“ се вряза в крайцера „Йосино“, който се преобърна с кила нагоре с такава лекота, сякаш бе празна консервена кутия. Морето, винаги безжалостно към хората, алчно прибра в дълбините си още 300 души. Пострада и самият „Касуга“: с усилия го замъкнаха в Сасебо на ремонт. Того се замисли: „Надявам се, че това беше последната жертва!“

Но тогава заседна на камъни куриерският „Тацута“, на който адмирал Насиба бързаше да види своето началство. На следващия ден времето бе както преди — ясно… Взрив! — и изчезна миноносецът „Акацуки“, който с пълна скорост се плъзна с корема си върху руска мина. Паника обхвана японския флот:

— Това не са мини! Това са руски подводници…

Ако е така, изглежда, се потвърждаваше секретната информация от Петербург — балтийските матроси товарят своите подводници върху железопътни платформи за изпращането им на Далечния изток. „Нима са вече тук?…“ Доложиха на Того, че канонерката „Акаги“ влиза на рейда на Кинджоу, готова да застане на котва.

— Добре, нека пусне котва — кимна Того.

Този път се разнесе не взрив, а трясък! „Акаги“ разряза с острия си форщевен канонерката „Осима“.

— Боговете са се отдръпнали от мене — каза Того. — Нашите загуби са такива, сякаш моят флот е загубил голямо сражение…

Да беше истински флотоводец, адмирал Витгефт не би пропуснал този победоносен миг. Ако сега можеше да възкръсне от бездната Макаров, той незабавно би извел ескадрата в морето и щеше да даде такъв славен бой на Тоговия флот, че би се раздрусала цяла Япония… Но това не се случи, а бедата дойде от друга страна — оттам, откъдето не сме я чакали. Сега е трудно да се съди кой е виновен. Съветският историк на флота В. Е.Егориев (син на командира на крайцера „Аврора“, загинал при Цушима) високо оценява енергията на Йесен, но същевременно счита за свой дълг да отбележи, че „решителността“ на Карл Петрович понякога е твърде рискована.

Всички кораби, както и хората, са смъртни. Но смъртта бива различна. Едни загиват в бой и им издигат паметници като на герои. Други ги погубва стихията и те потъват, без да оставят диря, както безследно изчезналите на фронта. Но съдбата е предвидила за корабите и обичайната „смърт в леглото“, парафирана в канцелариите. Това става, когато ги поставят върху твърдото ложе на заводските стапели и започнат да ги разглобяват от кила до върха на мачтата.

Момичето, което закрепва с игла шапката на главата си, не се замисля, че нейната игла е частица от някога гордия кораб, пуснат за претопяване в мартеновите пещи. Селянинът, крачещ в полето след плуга, също не знае, че металът на неговия плуг някога е режел не земята, а е порел високите вълни на океаните.

Корабите, както и хората, често боледуват. Тогава ги лекуват. Случват им се и сериозни травми. Тогава инженерите хирурзи им правят сложни операции. Понякога даже нещо им ампутират. Добавят им нещо като протези.

„Богатир“ боледува доста дълго след силен удар, получен в областта на „слънчевия сплит“. Всички мислеха, че ще умре. Но крайцерът за учудване на другите кораби оживя, за което корабите клюкарствуваха още дълго по рейдовете, като си намигаха с жълтите очи на прожекторите. „Роден“ през 1901 година, „Богатир“ „живя“ до 1922-ра и мирно „почина“ в „леглото“ си, както е записано в неговите кръщелни свидетелства.

Това се случи вече при съветската власт.

Стара традиция в руския флот задължава командира на кораба да обядва в неделните дни в каюткомпа-нията. Ако на борда на кораба се намира адмирал, командирът кани на общата трапеза и адмирала. Но през деня на 2 май, изглежда, никой не помисляше за обед — мъглата беше толкова гъста, че когато „Богатир“ се откъсна от бочката 13 13 Бочка (рус.) — морско плаващо металическо изделие, поддържащо веригата на масивна котва за стоянка на кораби в рейдовете. Бочките позволяват бързо да бъдат отдадени вързалата и да се излезе в морето. — Бел. ред. , сигналчиците трудно забелязаха боновите поплавъци, маркиращи „вратата“ в пристанищните заграждения.