Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— Там никой не е останал. Напразно се трудите.

— Ще проверим — отговори Петров X.

Отблизо „Кинсю Мару“ изглеждаше грамаден. Дълго се катериха по траповете му, на палубата беше празно, а върху готварската печка в камбуза загаряше тиганът с картофите. Изглежда, капитан Яги казваше истината.

Петров X се спусна в долната част на транспорта, където беше тихо. Търсейки люковете за огнярското отделение, в края на дълъг коридор чу бойка японска реч. Започна да отваря всички врати наред, докато в една от каютите не завари весела картина. Беше сервирана масата (с шампанско), шестима японски офицери вече бяха успели да си обръснат главите до голо (в знак на прощаване с живота) и сега пируваха, като че ли нищо не се бе случило.

— Нищо лошо не правим — каза един от тях. — Затворете вратата и ни оставете за последното пиршество…

„Смъртници!“. Навреме дойде унтерофицер Горишин, на самураите бе отнето оръжието и ги препратиха на крайцерите като пленници. В огнярското отделение нямаше жива душа, но котлите поддържаха още налягане, под стъклата на манометрите напрегнато трепкаха червените и черните стрелки. Тишината, почти нетърпима в тези условия, се нарушаваше само от тънкото свистене на парата. Като напъха пакетите с взрив под основите на котлите, Петров X извади кибрита:

— Горишин, извикай на нашите горе, че паля… Да не се туткат там, а веднага да скачат в лодките. И завърти ей тези клапани на кингстоните. Върти, върти!

Клечката пламна и тогава от палубата се разнесе вик:

— Стой! Не взривявай… по-бързо насам, на помощ!

Блъскайки с ботуши железните стъпала на траповете, от което в утробата на кораба се чуваше гръмко ехо, лейтенантът и унтерът Горишин се юрнаха нагоре, където Панафидин едва си поемаше дъх:

— В трюмовете на носа… е пълно с войници! С оръжие…

Откъм кърмата тичаха, матроси, размахвайки фенери:

— Плюй си на петите… Едва не ни пречукаха! Около два батальона седят в „хранилката“ и тракат затворите като вълци със зъби.

Петров X надникна в носовия люк и извика:

— Ей, аната! Излизай… ще стане лошо, взривяваме…

Стотици пушки дружно се метнаха нагоре от мрачните дълбочини на трюма и японците издадоха някакво съскане, преминаващо в ръмжене. В кърмата на кораба те се оказаха още повече, отколкото в носа. През мегафона лейтенантът извести флагмана:

— Комбатанти! Цял полк японски войници… в пълно снаряжение. Никой не излиза… какво да правим?

— Върнете се на крайцерите — долетя гласът на Йесен.

Матросите натиснаха веслата, а от „Русия“ изстреляха торпедо и то, пронизвайки като свредел водата, се насочи към военния транспорт, чиято палуба изпълниха въоръжени японци. Взривът съвпадна с честата пушечна стрелба, която самураите откриха от палубата на „Кинсю Мару“. Техни първи жертви станаха външните вахти на откритите мостици — рулевите и сигналчиците. Останалите ги закриваше бронята на надстройките и казематите. Комендорите вече стреляха по транспорта, забивайки в бордовете му снаряд след снаряд:

— Удряй… какво ще му мислиш? Не сме вчерашни… блъскай!

С пробойни по бордовете „Кинсю Мару“ бавно потъваше, когато сигналчиците на крайцерите започнаха ужасени да крещят:

— Гледайте какво правят… режат си главите!

На палубата, потъваща в морето, самураите се убиваха един друг със сабите и се промушваха с щиковете. С вопли „Банзай!“ те потъваха в шумящото море. На крайцерите санитарите вече разнасяха ранените по лазаретите. Йесен запали цигара:

— Във всички камбузи да се вари ориз… за гостите.

Сред множеството пленници имаше и немалко офицери от флота, които молеха да не ги смесват с офицерите от армията. Очевидец от крайцера „Русия“ писа, че лицата на японците остават безизразни: „Оказа се, че някои от тях говорят руски, нашите матроси познаваха мнозина бивши обитатели на Владивосток, повечето — съдържатели на вертепи…“ На Панафидин се наложи да разпитва пленените, които неохотно признаваха:

— Съвсем не очаквахме да ви срещнем тук. Още повече че ескадрата на Камимура курсираше съвсем наблизо и само половин час преди срещата с вас ни напусна конвоиращият миноносец, смятайки, че се намираме в пълна безопасност…

Крайцерите се оказаха препълнени с пленници. Готвачите не успяваха да сварят купищата ориз, запасите от който свършваха. Йесен по неволя се отказа от пробива в Сангарския пролив и на 13 април обърна бригадата към Владивосток.

Япония се стресна: с един замах русите унищожиха три кораба с водоизместимост 5000 тона, пропаднаха хиляди тонове въглища и военно снаряжение, най-сетне, повече от 600 пленници — всичко това се отрази върху съдбата на Камимура, който оправдаваше грешките си с мъглата… само с мъглата!