Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

— Я гледай, при корейците вече има зелена тревичка…

Със свирка на сирената Йесен извика при „Русия“ миноносец № 206, на който плаваше младият капитан втори ранг Виноградски:

— Иля Александрич! Огледайте Гензан… потапяйте там всичко под японски флаг. Но помнете, че в града съществува европейски сетълмент 9 9 Сетълмент (рус. „сетльмент“ от англ. settlement) — в Китай до 1949 г. населени предимно с чужденци градски квартали, които са се ползували с екстериториалност. — Бел. прев. , бъдете внимателни. Ще ви чакаме.

След около два часа миноносците, с нажежени капаци на прегретите машини, се завърнаха. Виноградски доложи:

— Камимура е бил там, но е заминал. Потопихме японския параход „Гойо Мару“ с товар. Екипажът избяга на брега. Останалите кораби вдигнаха неутрални флагове, а някъде се виждаха и американски… Да вървят по дяволите! Ако забиеш в борда на такъв мина, след това нашите дипломати ще имат цяла вечност разправии с протестите…

На миноносците бяха прегорели тръби в котлите и след като им даде въглища, Йесен ги пусна за Владивосток. Трите крайцера „Русия“, „Гръмобой“ и „Бога-тир“ продължиха нататък в утихналото море, вече отърсило от себе си одеялото на мъглата. Привечер срещнаха парахода „Хагинура Мару“, свалиха от него японците и корейците, а парахода потопиха. Разпръсвайки с форщевните насрещните вълни, крайцерите се движеха нататък. Радиовръзката на фирмата „Дюкрете“ работеше на 24 мили, но това стигаше, за да могат корабите да се свързват помежду си. Йесен посочи новия курс, водещ към Сангарския пролив… Стеман не одобри това решение:

— Карл Петрович няма търпение да си пъхне пръста във вратата. Нищо чудно, ако поиска да подложи на обстрел и Хакодате.

— Би било добре — обади се Панафидин. — Все пак трябва някак да се разплатим за обстрела на Владивосток…

Нощта беше лунна. Броячите на лага показваха 17 възла, а компасите устойчиво фиксираха курс 81 градуса норд-ост.

— Ярка светлина… ляво на борд — доложиха от вахтата.

Един голям кораб беше озарен от трепкащи електрически светлини, от ярките огньове на илюминаторите. Като забеляза крайцерите, той невъзмутимо се обърна и застана пряко на курса им.

— Неутрален… не се страхува от войната — гадаеха на мостиците.

Корабите се доближиха. Йесен извика на английски:

— Нация! От коя нация сте?

Откъм ярката светлина им отговориха зарадвани:

— Джапан… Нипон… Банзай! Хейка банзай… Към борда на „Русия“ се прилепи лодка. Със сияйна усмивка на палубата на крайцера се изкачваше офицер от японския флот, сабята му с пеещ звън дрънчеше по трапа. Като видя русите, беше изумен. Но веднага разкопча сабята си:

— Провървя ви. Аз ви взех за британски крайцери. Той се представи — капитан-лейтенант Мицугуци, военен комендант на транспорта „Кинсю Мару“, тръгнал от Гензан. Бил толкова сигурен в срещата със съюзниците, че взел със себе си и капитана, който сега се молеше да не потопяват кораба му.

— Аз не съм комбатант 10 10 Комбатант — лице, което участвува или пряко подпомага бойните действия. — уверяваше той. Некомбатантите (подобно на лекарите, маркитантите 11 11 Маркитант (ист.) — търговец на хранителни продукти, който придружава войска. — Бел. прев. , свещениците и журналистите) по време на война имаха право на особено уважение. Но нали на „Кинсю Мару“, където сега бавно угасваше заревото на осветлението, можеше да има и комбатанти — хора с оръжие. Ясно бе, че капитан първи ранг Андреев умишлено зададе въпроса:

— А какво има в трюмовете? Посочете товара. Мицугуци вече се беше съвзел от първото сътресение:

— Не зная. Струва ми се, кюспе, соя… Какво още, Яги?

Капитан Яги потвърди лъжата на капитан-лейтенанта:

— Сушена риба и необработени кожи за Гензан.

— Това ли е всичко? — попита отново Андреев, започвайки да нервничи.

— Това е всичко — поклониха му се японците. Първият куршум тънко пропищя над мостика на флагмана.

Въпрос: комбатанти ли са или некомбатанти?

— От флагмана дойде заповед: крайцерът „Богатир“ да осигури слизането на призова група за обиск на задържания кораб. Сред офицерите на мостика Стеман веднага отдели Панафидин:

— Сам бог е определил да оглавите групата с вашия японски! Отивайте на „Кинсю Мару“.

За мичмана настъпи трагичен миг:

— Господи, ами че аз съм учил по пищовчета…

— Ето сега си плащайте за своите пищовчета…

Прожекторите осветиха върху транспорта английски оръдия, които преди това не бяха забелязали. От всички страни към крайцерите се насочваха лодки с китайски кули, които японците бяха използували като преносвачи на товари. Матросите гнусливо сортираха по вътрешните отсеци раздърпаната, гладна, измъчена от опиум и въшки тълпа от кули — това бяха явни некомбатанти. Призовата група беше съставена от храбри нехранимайковци, въоръжени с ножове и револвери. Всеки матрос имаше преносим фенер. От крайцера „Русия“ отплава катер с подривната команда, която се възглавяваше от лейтенант Петров X (номера му Панафидин помнеше, а името беше забравил). Заедно с лейтенанта бяха взели на катера и капитан Яги, който настойчиво молеше да се обърне внимание на това, че светлините на неговия кораб отдавна са загасени: