Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

Бюрокрацията напускаше нестабилните крайцерски мостици.

Трудно ми е да подозирам японския военноморски министър адмирал Ямамото в излишна сантименталност. Но именно той, министърът, изпраща писмо до четирима руски матроси, което е публикувано върху розовата хартия на вестник „Ман Чоо Го“. Тези матроси постъпват в морския лазарет на Сасебо, след като са пленени в страшен бой. Подвигът на техния миноносец „Стерегушчий“ става широко известен в Япония и затова Ямамото им отдава своята дан на самурайско възхищение: „Вие сте се сражавали храбро за своето отечество, защитавайки го прекрасно… Аз искрено ви хваля — вие сте юнаци! Не се тревожете за съдбата си, нашият морски лазарет е добър, а лекарите са опитни. Желая ви скорошно оздравяване.“

… „Стерегушчий“ под командата на лейтенант Сергеев и „Решителний“ под командата на капитан втори ранг Босе се завръщаха от Елиот, където не откриха противникови кораби. Имаше силно вълнение. Водата заливаше палубите. Обичайни неща, свикнали бяха. Четири японски есминеца пресякоха курса им. Пламна ожесточен бой, приличащ на ръкопашна войнишка схватка. Приближаваха се така, че един японец от „Акебоно“, размахвайки сабята, даже прескочи на кърмата на „Стерегушчий“, където и намери смъртта си. Сергеев беше убит веднага, а Босе бе ранен. „Решителний“ извади от строя „Акебоно“ и „Сазанами“. Като запази скоростта си, той си проби път до Порт Артур, а „Стерегушчий“ остана сам… Всичките му офицери бяха убити. Почти всички матроси погинаха, обезобразени от пламъците. Японците наобиколиха кораба, както вълци плячката си. Те вече тичаха по нашата палуба сред мъртъвците, завиваха краищата на буксирното въже, за да теглят плячката към своята бърлога Сасебо, но… Прекрасният паметник на „Стерегушчий“ в Ленинград до ден-днешен разказва какво се е случило по-нататък. Вечно шумящата през отворените кингстони вода ще мие навеки бронзовите тела на двамата безименни герои…

Тази безпримерна битка веднага предизвика остра полемика между офицерите от ескадрата на Порт Артур, откъдето дискусията, която ставаше оскърбителна за Босе, се прехвърли и върху крайцерите, намиращи се в пристанището на Златния Рог. Щурманът на „Рюрик“ капитан Салов не щадеше авторитета на капитан втори ранг Фьодор Босе. Заедно с него се горещеше и вахтеният офицер, буйният грузинец Рожден Арошидзе, наскоро мобилизиран от запаса:

— Вах! Защо не дадоха под съд капитан втори ранг Босе?

— Престъпление — пригласяше му юристът Плазовски.

Старши офицерът на крайцера Хлодовски съвсем наскоро бе получил повишение, като от лейтенант стана капитан втори ранг.

— А за какво да съдим Фьодор Емилиевич Босе? — попита той спокойно, което и възмути барон Кесар Шилинг, наречен Никита Пустосвят заради упорството, с което беше свикнал да отстоява мнението си.

— Как за какво? — вбеси се баронът. — Не са ли ни учили, господа, още в корпуса: „Сам умри, но другаря си спаси!“

Старши миньорът на крайцера Николай Исхакович Зенилов произхождаше от казански или касимовски татари. При скромния си лейтенантски чин той се ползуваше с голямо уважение.

— Моля ви се, това правило е суворовско — каза Зенилов, — то не се отнася за флота, който има свои порядки…

Всички съмнения се разпръснаха, когато във Владивосток стана известно мнението на вицеадмирал Макаров — реабилитирайки честта на капитан втори ранг Босе, той напълно оправда неговата постъпка:

— Фьодор Емилиевич е бил абсолютно прав, когато е напуснал „Стерегушчий“, спасявайки за флота своя „Решителний“…

За същия случай той пише: „Ако той (Босе) отидеше на помощ, означаваше да погуби вместо един два миноносеца… «Решителний», дори и да бе отишъл на помощ на «Стерегушчий», не би могъл да го спаси, тъй като неприятелят е бил… ЧЕТИРИ ПЪТИ по-силен от двата миноносеца. Било е невъзможно да се спаси «Стерегушчий»!“

Сутринта на 3 март в крайцерската бригада на Владивосток пристигна новият й началник контраадмирал Карл Петрович Йесен и потвърди правилността на постъпката на Босе:

— Степан Осипович даже награди екипажа на „Решителний“ и това трябва да послужи на всички ни като урок за бъдещето. От гледна точка на обществения морал „Решителний“ е извършил непростима подлост спрямо „Стерегушчий“. Но да оставим на мира морала! От гледна точка на вечните закони на морския бой командирът на „Решителний“ е избрал онзи вариант от тактиката, който трябва да се признае за най-благоразумен… Да не обвиняваме Босе! Нещастен човек. Контузия в главата. Нищо не чува…