Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

По друг начин реагират в Царское село. В деня на гибелта на Макаров, след като вече му е съобщено по телеграфа, император Николай II излиза в парка и казва на генерал Ридзевски:

— Отдавна не е имало такова хубаво време! Вече забравих кога съм ловувал за последен път… Не е ли време да отидем на лов?

Факт! Твърде красноречив факт…

След нападението на Камимуровата ескадра женените офицери изпратиха семействата си по-далеч от Владивосток:

— Сега не ни е до тях — излишни тревоги, излишни сълзи. Трябва изцяло да се отдадем на службата, за да не мислим за нищо странично.

Траурните настроения в Порт Артур засегнаха и бригадата. На крайцерите приеха добре контраадмирал Йесен, тъй като назначението му беше свързано с името на Макаров. Всички мислеха, че Карл Петрович ще държи флага си на „Гръмобой“, който доскоро командуваше, но адмиралът, за да няма излишни приказки, остана на крайцера „Русия“. Едновременно с него на „Русия“ дойде и новият командир — капитан първи ранг Андрей Порфириевич Андреев, човек с повишена нервност, явно болен. Когато четеше конско на матросите, той активно ги облъчваше с миризмата на валериан, от което хората се замайваха като котките…

Матросите от „Русия“ казваха за Андреев:

— Ама че психопат! Самият той е откачен и нас ни прави откачалки.

Но появяването на Йесен в бригадата внушаваше на екипажите надежда, че безплодното мотаене по въл-ните е завършило. Матросите горяха от желание да от-мъстят за Степан Осипович:

— Да вървим и така да ги наредим, че Камимура с неговата Камимурочка цял живот да има да хълца.

Започваше опасният сезон на пролетните мъгли. От китайски източници постъпи информация, че на 3 април Того е имал разговор с Камимура; в плановете си те отчитат, че духът на руските екипажи е потиснат. Но накъде ще се втурнат японските крайцери? Йесен кръстосваше с бригадата близо до Владивосток, изисквайки повишена точност при маневрите, съгласуваност в стрелбите, правеше проби на радиовръзката, будеше екипажите с нощни тревоги. Напускайки неочаквано Владивосток, крайцерите неочаквано се и завръщаха. Като знаеше, че бърборковците не се свършват, Карл Петрович пускаше лъжливи слухове, за да обърка японското разузнаване. Най-сетне на 9 април Витгефт го уведоми, че английските вестници пишат: „Адмирал Камимура със силна ескадра охранява Владивосток, надявайки се да залови руските крайцери.“ Йесен свика съвещание на капитаните първи ранг.

— Вилхелм Карлович — каза той за Витгефт — вероятно е престанал да разбира, че не трябва да се планират операциите според английските вестници. По отношение на точната информация за противника ние сме просяци. Но знаем, че Камимура още се мотае в Жълто море. Ако това е грешка, тя може да стане за нас съдбоносна…

На 10 април бригадата напусна Владивосток, без още да знае, че в същото време Камимура е извел своите крайцери от Гензан на север, потъвайки веднага в непрогледна мъгла. Йесен взе със себе си два миноносеца — № 205 и № 206. Като преминаха през Босфора, те се спряха при нос Скрипльов. Чак тук, далеч от чужди и лоши очи, Карл Петрович обясни каква е работата:

— Отиваме на боен поход. Господа офицери, наредете да се вземе от пристанищните катери запас от провизии за десет денонощия. На „Рюрик“ му предстои да се върне обратно и да ни чака на котва. С мене идват само бързоходните крайцери… Задачата е да се направи всичко възможно, за да се попречи на японските генерали да прехвърлят войски от метрополията към фронта.

Отново моряшки живот! Миноносците така се люлееха, че от крайцерите беше страшно да ги гледат:

— На „кученцата“ и животът е кучешки. Не е като при нас…

По време на утринната молитва „Богатир“ изсвири тревога. Панафидин беше извикан в рубката, където телеграфистите улавяха разговорите на японците. Сполучиха да хванат от ефира една неясна фраза, при което Стеман даже нахока мичмана:

— Слушайте! Вие, дявол да го вземе, сте нашият студент… Нима и такава дреболия не можете да преведете на руски?

Панафидин все пак се справи с японската фраза: „Гъста мъгла пречи на моето придвижване…“ Това беше най-опасният момент, когато Камимура премина на контракурс покрай руските крайцери, без да ги забележи (както и русите не забелязаха японците). Проклинайки мъглата, Камимура зави обратно към Гензан, където стоеше готов за изпращане военният транспорт „Кинсю Мару“.

На 12 април три крайцера и два миноносеца се движеха под проливен дъжд. Миришеше на пролет, матросите оглеждаха бреговете: