Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

Този случай с гибелта на „Стерегушчий“ впоследствие изигра много важна роля в онези документални събития, които описвам тук, читателю! Нека да го знаеш…

Макаров (с неговия огромен авторитет) успяваше да се разбира с наместника, но се налагаше да има предвид все по-нарастващото влияние на Куропаткин, който имаше право да му заповядва.

— Той е виновен повече от другите в тази война — казваше Макаров. — Имал съм възможност да чета неговите доклади след посещението му в Япония. Куропаткин уверяваше правителството, че японците едва дишат, нахранени с една малка копърка на ден, че армията им е боклук, а Порт Артур е непристъпен като Картаген. Страхувам се, че тази фалшива бодрост на министъра може да се обърне в беда за Русия…

„Куро“ на японски означава „черен“, „патки“ — „гълъб“, а „ки“ — „дърво“. Японската преса издевателствуваше, рисувайки черен гълъб (Куропаткин), омотал се в листака на черно дърво (Куроки). Маршал Тамемото Куроки при поддръжката на флота на Того пръв слезе с дивизиите си в Корея и форсирайки река Ялу, в средата на април удържа победа при Тюренчен. С това сражение Куроки отвори за Япония пътищата към Манджурия и Квантунския полуостров, на чийто край трескаво пулсираше Порт Артур, главният нерв в тази война… Некадърното управление на руската армия се отразяваше и върху работите на нашия флот. Предавайки на японците позициите една след друга, Куропаткин задушаваше Порт Артур в блокаден пръстен, парализираше действията на нашите ескадри със своите неуспехи… При това настояваше:

— Търпение, търпение и още веднъж търпение…

За да блокира окончателно руската ескадра в басейните на Порт Артур, адмирал Того предприе атаки на брандери — кораби за потопяване по фарватерите, за да не могат русите да излязат в открито море. Бран-дерите се управляваха от хора, обречени на смърт (приличащи много на бъдещите камикадзе). Преди смъртта не им даваха даже глътка саке, като ги заставяха да изпият чашка солена морска вода.

Преди гибелта Камимура ги напътствува с думите:

— Вашият подвиг трябва да бъде ясен и чист като тази вода. Отивайте на своите кораби, които ще ви бъдат гробове, и не се връщайте обратно. Вие вече не съществувате. Вас ви няма…

През тези дни Макаров писа: „Предвиждам едно генерално сражение, макар благоразумието да подсказва, че сега ще е рано да се залага всичко на карта, но да се владее морето с полумерки е невъзможно.“ На 30 март той отново пусна миноносците в морето. Под силния дъжд техният строй се разкъса, през нощта корабите се разделиха, плавайки самостоятелно. Най-сетне капитан втори ранг Константин Юрасовски откри шест миноносеца и присъедини своя „Страшний“ в техния килватер…

Това бе чудовищна грешка, каквито се случват на война!

Шестте миноносеца, които се движеха пред „Страшний“, бяха японски. Но японците взеха „Страшний“ за свой кораб, а Юрасовски сметна японците за своите миноносци. Така се движиха цяла нощ. На сутринта „Страшний“ издигна високо руските флагове и тогава шестте миноносеца го смляха със снаряди. Всички бяха мъртви и само лейтенант Ермил Малеев до края коси враговете с петцевната картечница. Крайцерът „Баян“, изпратен на помощ, видя как се сгъстяват пушеците над ескадрата на Того…

— Май е назрял моментът за бой — реши Макаров.

Той искаше лична схватка с Того! Цялата ескадра видя неговия флаг над броненосеца „Петропавловск“.

Налягането в котлите бе вдигнато, екипажите се въодушевиха от присъствието на адмирала. По своя път флагманският кораб попадна на минна банка и „Петропавловск“ изчезна в бурния факел от пламъци, изригнали с грохот от погребните отсеци. Взривът бе толкова силен, че хората, които бяха на брега, усетиха земен трус. Адмирал Макаров загина. Той успя да командува ескадрата само 37 дни…

Като разбра за гибелта му, наместникът от Мукден телеграфира на Витгефт: „Поемете командуването на ескадрата.“

Вилхелм Карлович се хвана за главата:

— Боже! Че какъв флотоводец съм аз?

Март 1904-а завърши с трагедия за Русия.

— Да върви по дяволите тази ютия — казваха матросите. — Главата загубихме, ето кое е важното…

Макаров е останал в техния спомен в широко разкопчано офицерско палто с яка от агнешка кожа, а ръката — вдигната призивно:

— Флотът трябва да рискува!

Того узнава за гибелта на Макаров на 1 април и веднага съобщава в Токио. Японците уреждат траурна демонстрация с фенерчета, изразявайки своето уважение към паметта на загиналия герой. Коментирайки това известие, европейските вестници недоумяват — що за дива гримаса на цивилизацията? Но на мен ми се струва, че демонстрацията е била искрена. Името на Степан Осипович е прочуто отдавна в Япония, министърът Ямамото високо цени неговия принос в развитието на науката за флота, в теорията на корабостроенето.