Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

Панафидин плахо попита лекаря Солуха:

— Кажете, а нормален ли е Шчепотиев?

— По-нормален от всички ни… просто го е хванал страх.

— Те това е! — съгласи се старикът Анисимов. След вечеря към Панафидин се приближиха щурманите на крайцера (старшият и младшият) — капитан Михаил Степанович Салов и мичман Глеб Платонов, син на сенатор от новгородските дворяни.

— Вие, Сергей Николаич — каза Салов, — отдавна бихте искали да се преместите на нашия „Рюрик“. Аз мисля, че напълно можете да замените мичмана в оставка Шчепотиев… Имаме роял, три грамофона и няма да възразяваме срещу вашето виолончело.

Гръмна изстрел. Един ординарец от „Рюрик“ викаше като побъркан:

— А пък Шчепотиев… право в устата! Само мозък се разхвърча…

На 30 януари адмирал Алексеев събра в Мукден важно съвещание. Огромни китайски паравани, изрисувани с жерави и тигри, предпазваха наместника от нетърпимата горещина на пламтящите камини. Понякога той ставаше, сякаш между другото приближаваше до билярда и след като забиеше топката в лузата, отново се връщаше на масата, покрита с плоча от зелен нефрит. Вчера заградителят „Енисей“ се бе натъкнал на мини и затова флагманите разсъждаваха за минната опасност. Началник-щабът на портартурската ескадра контраадмирал Вилхелм Карлович Витгефт говореше съвсем тихо, като че ли в двореца на наместника лежеше непогребан покойник. „Негово Квантунско Величество“ каза, че сега на най-висшите етажи на великата империя се решава въпросът за подмяната на Оскар Викторович Старк (който вероятно изпълняваше сега ролята на този „покойник“):

— Няма никакво съмнение, че за началник на ескадрата в Порт Артур ще бъде назначен Степан Осипович Макаров…

В този момент Витгефт изпита голямо облекчение:

— Слава богу — прекръсти се той, — толкова се боях да приемам ескадрата от Оскар Викторович… Ами какъв флотоводец съм аз?

На 4 февруари адмирал Макаров спешно замина за Далечния изток. Военният министър Куропаткин беше назначен за командуващ Манджурската армия. При срещата с адмирал Зиновий Рожественски, който беше готов да състави на Балтика Втора тихоокеанска ескадра, Куропаткин радостно разцелува адмирала:

— Зиновий Петрович, до скоро виждане… в Токио!

Преди заминаването на фронта Куропаткин събира икони от населението. Неговият дневник от тези дни е осеян с такива изрази: „Отслужих обедна литургия… поклоних се пред мощите… донесоха ми свята икона… много плакахме…“ Не обвинявам Куропаткин заради религиозността, защото вярата в бога е лична работа на всеки човек, но докато Макаров превозва в своя ешелон питерски работници за ремонта на корабите в Порт Артур, Куропаткин кара към бойните полета вагони с икони, за да ги раздава на войниците. И не случайно генерал Драгомиров, известен с остроумието си, го изпраща на война с пословичните думи: „Суворов е спечелил слава под куршумите, а Куропаткин иска да влезе в безсмъртието под икони… и пак за слава богу!“

Пътувайки през размирената от войната Русия, преминавайки през Сибир с ешелони запасняци, Куропаткин често излиза от вагона пред народа, възкликвайки:

— Смърт или победа! Но главното сега е търпение, търпение, и още веднъж търпение… В това е главният залог за победата.

Нелегални листовки със стихове отрупват Русия:

В разгара на тези размествания на висшето началство владивостокските крайцери извършиха втори поход — към бреговете на Корея, където претършуваха с голямо старание всички заливи и заливчета в търсене на японски кораби с войска, но не откриха нищо.

Връщаха се обезкуражени във Владивосток.

— Че къде ли е Того? — гадаеха на всеки мостик. — Къде е Камимура с неговите крайцери? Скитаме по морето като в гробище…

Флагманският крайцер „Идзумо“ хвърли котва в залива Такешики на остров Цушима. Контраадмирал Гиконойя Камимура посрещна при трапа с почести английския журналист Сепинг Райт, като му каза, че се радва да види на своя територия първия кореспондент от Европа, допуснат на корабите на микадо.

Сепинг Райт вдигна над главата си каскета:

— Първия и, опасявам се, единствен? — каза той подигравателно.

— Възможно е само на вас да е оказана тази чест — съгласи се Камимура. — Но от нашите добри приятели синовете на Ямато нямат тайни. Между нас има немалко общи неща… ако щете, географски! Както вашата Англия виси над Европа като някакво добавено парче, отделена от нея чрез водата, така и нашата Япония се е откъснала от Азия и като приказна птица се рее над океана.