Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

Вътре в крайцера „Идзумо“ монотонно църкаха щурчета, които живееха в миниатюрни бамбукови клетчици. В кубриците беше и топло, и чисто. Матросите бяха насядали върху ракли, в ръцете им проблясваха игли за плетене, а един унтерофицер им четеше на глас старинен роман за подвизите на седем благородни самураи.

Салонът на Камимура порази Райт с почти бедняшката си простота. Върху кръгла маса, покрита с евтина мушама, в едно каче се виждаше кедър джудже, за който изчисляваха, че е на 487 години.

Самият Камимура тогава беше на 54.

Райт беше добре осведомен за положението в Порт Артур, защото светлините от миноноските на Старк блуждаеха нощем близо до Уейхайуей. Той направо попита Камимура притежава ли достатъчно информация за руските крайцери от Владивосток:

— Нали те винаги могат да се изплъзнат от вашето внимание към Сахалин или даже… даже към Камчатка!

Камимура заведе Райт до аквариума, в който от времето на Китайско-японската война се подвизаваше печелийска змиорка в състояние на дълбока меланхолия, свойствена на всички военнопленници. Но достатъчно бе адмиралът да включи силно осветление, и змиорката в миг се преобразяваше. Изоставила хроничната депресия, тя изведнъж подобно на пумпал започна като свредел да се заравя в дъното на аквариума.

Мярна се тлъстата й опашка и змиорката изчезна.

— Виждате ли? — усмихна се вежливо Камимура. — Както тази змиорка, руските крайцери скоро ще бъдат принудени да се крият от страшно силната светлина на моите прожектори. За тях Владивосток ще стане също такъв малък и тесен аквариум, в който ще оплакват тъжната си съдба…

Сепинг Райт остана недоволен от този разговор:

— Разбира се, на лондонската публика ще й бъде интересно да чете за матросите, които плетат чорапи, с удоволствие ще прочете описанието на вашия кедър и на тази забавна змиорка. Но би било желателно да се знае какви са тактическите задачи на ескадрата от вашите броненосни крайцери? Вие командувате най-оперативната група.

— О, да! Оказана ми е велика чест…

Как ли не подпитваше Райт, но Камимура нищо повече не му каза (японците умееха да пазят тайните си). Скоро адмирал Того пожела да види Камимура на своя флагмански броненосец.

— Руските крайцери — каза той — отново са се измъкнали от ледовете на Владивосток. Наскоро са се навъртали около Гензан, откъдето нашите станции са чули разговорите им по радиотелеграфа. Периметърът на техните апарати „Дюкрете“ не надминава 30 километра чуваемост… Моля ви да се запознаете с последната директива на нашата Главна квартира. Четете!

Камимура изучи указанието на Токио: „Да се предприемат незабавно решителни действия срещу Владивосток, като се изпрати там част от флота за видимо сплашване на неприятеля, възползувайки се от това, че портартурската ескадра още в първия бой е понесла тежки повреди.“ Того започна да храни пъдпъдъците.

— Желателно е да чуя какво ще кажете.

— Мисля, че моите седем броненосни крайцера ще бъдат предостатъчни, за да се хвърлят в ужас жителите на Владивосток, след което руските крайцери вече не ще се осмелят да излизат в морето по-далеч от остров Асколд.

От палубата на „Миказа“ оркестърът изсвири старата английска мелодия: „В онез далечни дни, когато всичко беше друго, се срещахме с теб на полянката…“ Със спокоен глас Того съобщи за назначаването на Макаров и Куропаткин.

— Едва ли Макаров ще успее да поправи всичко, разрушено от нас преди идването му. Блокирането на Порт Артур от мене няма да му позволи да изведе ескадрата за бой с моята… Сега — продължи Того — цяла Европа и даже Америка с трепет отправят взор към Япония, докато цяла Япония наблюдава моите усилия край стените на Порт Артур, а аз ще гледам, към вас… да! От активността на вашите крайцери за-висят много неща. Разбирам, че понякога и опитната маймуна пада от дървото. Но задачите на войната изискват от вас солиден успех с международен резонанс, за да се окаже Владивосток в същата обсада, в каквато държа Порт Артур.

Сбогувайки се, Камимура обеща на Того:

— Аз не съм онази маймуна, която пада от дървото…

На японските крайцери матросите разучаваха нова песен: