Валентин Пикул - Крайцерите (Роман из живота на един млад мичман)

Първите несполуки съвсем не обезкуражиха екипажите на бойните кораби. Но тогава се появи една клеветническа измислица, в която беше замесена Мария Ивановна Старк, жената на адмирала. Чужди на събитията хора, лошо ориентирани в законите на флотската служба, разнасяха из страната жестока и нелепа клюка:

— Чухте ли какви неща стават у нас? Точно в онази нощ адмирал Старк решил да празнува Мариинден и вдигнал бал до небесата. Офицерите слезли от корабите, за да танцуват. Того само това чакал — дошъл и захванал наред да съсипва… Казват, такива дупки изпонаправил по корабите, че можеш да пъхнеш през тях цяло теле.

Клеветата за Мариинден, разобличена отдавна от очевидци и историци, уютно си е намерила топло местенце в литературата, минавайки от книга в книга като изгоден момент за подсилване на сюжета: ето, вижте ги нашите глупаци, танцуват, а враговете ги побеждават. Всъщност, знае се точно, че Старк не е правил никакъв грандбал. В онази нощ току-що е завършило съвещанието с командирите на кораби, всички офицери, както и матросите, не са напускали бойните си постове… Но кой е авторът на този анекдот? Самият наместник на царя, Алексеев, никога не е опровергавал версията за Мариинден, именно за да оправдае своята заповед — ескадрата да остане на външния рейд на Порт Артур! В този случай Старк му трябвал като стрелочника, който да отговаря за катастрофата. На Старк е било наредено да си затвори устата и да мълчи, ако иска да доживее до пенсия.

Владивосток вече беше затрупан от преспи сняг, стегна силен студ. От гостилниците се носеха облаци пара с миризма на баница — сирницата продължаваше! Още никой не знаеше нещо определено, а натурите със слаби нерви бързаха към гарата на Владивосток, образувайки пред касата за билети креслива опашка.

На 27 януари ледоразбивачът „Надьожний“ успя напълно да разчупи леда около крайцерите и екипажите им извикаха „Ура!“. Възгласът на матросите бе подхванат от студентите в Източния институт, които от нетърпение бяха избили замръзналите рамки на прозорците. Тълпа от хора се спусна тичешком към пристанището, където гарнизонни оркестри свиреха маршове, а на брега останаха ридаещи жени и годеници… Крайцерите заминаха и Владивосток изведнъж потъна в печал като осиротял. В църквите започнаха тържествени молебени „за победа над сатаната“. В града вече нямаше японска колония, но японските шпиони останаха. Някои от тях се бяха преоблекли в широки бели дрехи, представяйки се за корейци, други си бяха прикачили фалшиви плитки, минавайки за китайци. На телеграфа във Владивосток от тях постъпваха бързи телеграми, адресирани до Сеул и Гензан: „Разтоварете четирите вагона месо“, „Изпращам четири шевни машини.“ Не е нужен много акъл, за да се отгатне смисълът на предупрежденията, които бяха предназначени за адмирал Камимура! Той беше главният противник на владивостокските крайцери и нашите матроси го наричаха Кикимора, а понякога Карамора. 7 7 Кикимора — таласъм в женски образ; карамора (разг.) — дългокрак комар. — Бел. прев.

— Ето че потеглихме — каза мичман Панафидин, когато крайцерите се измъкнаха от клещите на ледовете в чисти води…

Гръмогласни камбани възвестиха на екипажите първия войнствен сигнал за тревога — „Аларм“. От оръдията звънко гръмнаха пробни изстрели за загряване на изстудените дула. В долните отсеци миньорите вече зареждаха апаратите с торпеда.

Крайцерите още разпръсваха единични парчета лед.

Райценщайн бе издигнал своя флаг над „Русия“. А по мостика на „Богатир“ се носеха догадки и коментари:

— Все пак не е лошо да знаем къде отиваме.

— Тайна! Казват, че на командирите са им дадени специални пакети, които могат да отворят чак когато сме далеч от брега…

Зад кърмата изчезна остров Асколд. Тракайки напрегнато, крайцерите излязоха в открито море, като образуваха точен килватер. Студът се усилваше. Сте-ман отвори пакета.

— Отиваме към Сангарския пролив — съобщи той. Сангарският пролив разсичаше северната част на Япония, отделяйки от нея древната земя Йесо (днес Хокайдо), и офицерите от „Богатир“ веднага затрупаха капитана първи ранг с въпроси:

— Защо към Сангарския? Той е пълен с японски батареи… Да се пъхнеш там, е все едно да идеш на разстрел!

— Успокойте се. Заповядано ни е само да вдигнем шум при входа на пролива, за да се предизвика объркване в разписанието на японския каботаж. Ако сполучим, адмирал Того ще бъде принуден да откъсне част от своите сили на север, като намали напрежението при Порт Артур.